Излязох от каньона в 10:00 и веднага седнах на кафе в Екзо Мулияна. Поразпитах за автобуси за Ситиа, но имаше чак на обяд, затова излязох на пътя и вдигнах палец. И 5 минути по-късно вече седях на задната седалка в автомобила на млада двойка – Ана и Йоанис (естествено). В приказки за има няма половин час слязохме в града. Те също не бяха от острова, бяха дошли на гости при роднини и не знаеха къде в града е автогарата затова въпреки, че настоях да ме оставят на първото голямо кръстовище се повъртяхме и питаха за да ме оставят на автогарата.
От Ситиа трябваше да хвана автобуса към следващата цел на острова – проломът Хохлакес и плажа Карумес на няколко километра южно от Паликастро. Но автобуса бе чак в 14:30. Значи имах достатъчно време за обяд и снимки. Бях вече два дни на острова и още не бях ял гирос.
Билета до Хохлакес е 2,90, което значи, че до Паликастро ще е 2,50-2,60 Е – разликата е 5 минути пътуване. Паликастро е голямо село до Ситиа, с няколко археологически обекта около него и е доста популярен туристически център. Но аз бях впечатлен от количеството перки по околните планини. Още със слизането в Хохлакес (за което, ако не сте предупредили шофьора ви трябва GPS) ме посрещна табела, която е доста полезна.
Хохлакес е малко село, извън сезона даже не може да видиш хора. Но белите къщи със сини прозорци и врати са приветливи и хубави. А голямата църква изненадва, за такова малко село.
Минава се покрай нея през градини до вратата на защитената местност, където е пролома водещ към плажа Карумес. Вратата и оградата пазят домашните животни далеч от растенията, заради които мястото е защитено. За разлика от каньона Рихти, този пролом е почти хоризонтален, но доста зигзагообразен. Ходиш и пред теб винаги има стена от камъни на няколко метра.
Завой, след завой канарите от двете страни сякаш са успоредни, но колкото повече се приближаваме към плажа, толкова по-широко става. А разстоянието е малко – 3 – 3,5 км от пътя, което се минава за около час и половина със всичките снимки. Вятъра и сухите дървета по склона, обаче усилват усещането за безкрайност. Все едно си в безкраен коридор, част от минойският лабиринт от който излизаш изведнъж. Да плажът се разтваря пред теб, а в центъра му, старо огромно дърво…
Това е плажа Карумес. На източната страна на острова и на най-югоизточната част на Европа изобщо, това е и крайна точка на Европейският пешеходен маршрут Е4. Да, познатият ни от Витоша, Рила и Пирин маршрут, свършва на този плаж.
Плажа е сравнително голям. Целият покрит с малки черни камъчета, а по околните скали са накацали корморани и други птици. Перфектно място за къмпинг и посрещане на изгрева…
Powered by Wikiloc
