Търсейки информация за графити като тези в Царевец, Роман и Карлуково (защото съм убеден, че има още) попаднах на този манастир основан 12 век. Сградата от 16 век все още стои, а в двора му има красиво изработени кръстове описани като стари през 1916-та. Хванах влака, а след това и трактор на стоп и стигнах бързо до селото. Разположено между Искърският и Карлуковският проломи на река Искър, селото е интересно и извън радара. И малко засенчено от “известните” си съседи – Струпец, Старо село, Каменно поле, Кунино.
Самият манастир е на 2 км западно от селото по черен път, използван най-често от ловците, скрит в буйната растителност, която е превзела манастирският двор.
Веднага правят впечатление кръстовете около църквата на които личът орнаментите и годините от 18-19 век
Но и вътре (доколкото може да се види през решетките на вратата и прозорците) е уникално. И нормално – църквата е писана от Захари Зограф.
За съжаление, липсата на здрав покрив, прозорци и други спиращи влагата елементи на сградата водят до нейното окаяно състояние и скоро ще рухне. Добрите хорица от Врачанската Митрополия все пак са се погрижили за иконостаса и иконите от църквата и са ги “прибрали” на сухо…
Колкото и да се впечатлих от кръстовете, тъй като бях тръгнал за друго, продължих. За съжаление между манастира и реката на юг от него път де факто няма.
След голяма борба с шипките, глогинките и калта най накрая стигнах реката и ЖП линията долу, като можах да проверя само едни скали наблизо. Но графити нямаше. По линията се върнах в Роман и си хванах влака на обратно…
