Денят с най-хубавият изгрев (все пак бях на източната част на острова) дойде. А в края на деня се оказа и с най-красивият залез. Но за него накрая. Първо изгрева над Либийско море.
Тръгнах рано покрай брега. Вървенето е приятно, но бавно заради острите камъни и кари. А както забелязах, гърците не са еталон за поставяне на маркировка. Следеше се трудно, поставена рядко и на неподходящи места. Единствената ми утеха бе, че се движех по Е4, доста добре описан маршрут.
Скоро обаче започнаха да се показват пещерите по склона. Тук на Крит има доста пещери, целия остров е варовиков, а най-хубавото е, че всичко това започва почти от 2500 м.н.в. и свършва на морският бряг. Тук гръцките пещерняци добре са поработили. А имат и още толкова много да търсят и проучват.
Малко преди най-известната пещера в района срещнах таралеж и като вдигнах поглед от него видях каменоломната, използвана за двореца в античният град Като Закрос (както е и името на съвременното селище днес).
Самата пещера Пелекита е с доста обширна входна зала с лек наклон, но и с доста образувания. Покрай голямата посещаемост е оформена алея, но колко още навътре има не можах да разбера дори от табелата на входа цифрите бяха от 310 до 700 метра дължина.
От пещерата до малкото село и руините Като Закрос е час – час и малко, но с перфектната маркировка и обраслото плато успях да се залутам към половин час и едва към 12 без 10 пристигнах там. Селото е пристанище на Голям/Горен Закрос, с доста семейни хотели и ресторанти заради минойският град
Едвам измолих да напълня бутилката си с вода в един от ресторантите и се приготвих за следващият каньон – Каньона на Мъртвите. Тук в нишите и малките пещери по склона на каньона са открити доста погребения и скелети. Затова и каньона е наречен така.
По дъното на каньона се върви лесно, а изкачването е леко. Все пак за няколкото километра до Закрос си трябват два час. Малко преди селото, пътеката се разделя. Лявата се изкачва към асфалта между двете села, а десният продължава към Закрос. Самото село Закрос е голямо, уредено с магазини и вода. Даже една от продавачките в магазина бе от България и към купените от мен неща добави плодове и сладко.
В края на селото има и малък парк с минерална вода. Беше рано да спирам за деня, затова продължих нагоре към платото. Изкачих се над Закрос и бавно, но славно стигнах параклиса Скалия. А над острова слънцето залязваше.
Powered by Wikiloc
