Отдавна не бях ходил на Витоша извън маршрута на Sofia Green Tour, затова и реших здравата да походя из планината, комбинирайки, няколко пътеки, които исках отдавна да посетя с любими такива.
Стартова точка бе последната спирка на трамвай 5 в Княжево, а първата пътека – Кривата до вр. Копитото и бившата горна станция на Княжевския лифт. Пътеката е стръмна и както говори името и с много серпентини. Началото и се открива малко трудно в парка на Княжево, но излезли на Панорамният път дълбокото дере на стотина метра в ляво от основната пътека за Златните (жълта маркировка) е видимо. Пътеката е приятна и с красиви гледки към кулата и София. Определено си заслужава с дължина малко под 5 км, като последните 8-900 метра са по павираният път.
Любимата ми от дете пътека Копитото – Момина скала, все още е приятна, но няма нищо общо с това което помня от дете. Доста изровена, с мочурливи участъци и обрасла без табели. Брезовата гора, малините всичко е станало един неподържан заден двор. Все пак, това е хубав, бърз и тих начин да стигнеш до Момина скала и тълпите там. А тълпа има. Хора забавляващи се или почиващи си на поляната или в ресторанта, много деца, а и естествено групички решили, че Природният парк е двора на вилата и самоорганизирали си огнища за барбекю и скара, което не само унищожава и застрашава гората, но и дава специфичен мирис и дим на поляната.
Момина скала – Камен дел – заслон Кикиш е около 3,5 км, хубава гора без големи изкачвания и слизания. И Камен дел и Кикиш са взети от млади и амбициозни хора, превърнали ги в приятни места за отдих. На Кикиш ремонта вече приключва и вече могат да обърнат повече внимание на рецептата им за боб чорба и да ремонтират и нея. От заслона до едноименният връх са 500 метра, а от там се открива чудесна панорама към града. От заслона и града има три опции да продължиш – може да се слезе по стръмна пътека до Драгалевският манастир, да се продължи към Бай Кръстьо или да се изкачиш по любимата ми пътека към Комини и Платото. Беше едва ранен следобяд, така, че нямах намерение да слизам към града и се качих към Платото.
Със цялото снимане, по стръмната пътека, а след това през Платото до Алеко стигнах към 5. По това време има (летният сезон) автобус надолу, а и лифта работи. За да сляза до града аз предпочетох пътеката покрай Янковска река към Бистрица. Това е Витошка пътека, за която нямам ясен спомен да съм минавал, а е толкова близо до Бистишко бранище. И се оказа невероятна. Предполагам е една от осиновените пътеки, защото е поддържана, красиво оформена и много приятна за ходене. Дълга е около 7 км и се минава към 2-2,5 часа. Всъщност зелена маркировка има и от Бистрица по Бистришка река до Алеко, така че, може да се направи чуден кръгов маршрут.
Това ходене ме вдъхнови да създам картата Топо България с маркировката и основните разтояния между точки в планините.