Първият ден валя, валя, валя… Но на ден 2 всичко беше перфектно. На сутринта докато пиех кафето си, видях нещо, може би метеорологичен балон.
Пътеката надолу през Южна Витоша е тясна, но много добре маркирана. По обяд достигнах заслона Смильо, приятно местенце. Между Черни връх и Смильо има само една чешма. На самият заслон също трябва да има, но както разбрах сам е трудно да се намери. Така че, мотото на деня беше – Пази водата…
Хубаво е да се знае, че може би половината склон на Южна Витоша е покрит с боровинки. И единственото място, където можеш да видиш мечка на Витоша. Няколко пъти видях подозрителни купчинки съдържащи боровинки.
Малко след заслона Витоша свършва. И започва Верила. Малка планина с бедна (дори за E4) маркировка и водоизточници… Привечер стигнах връх Голям Дебелец – най-висока точка на планината и лагерувах в района му.
