Имах подозрения, че и днес няма да стигна езерата. Но пред мен беше единственото село по пътя – Клисура. Знам мястото много добре, приятели имат вила там. И още по-добре знам, че в ресторанта на центъра правят чудни пържени картофки.
Върховете на Рила ставаха все по-високи и по-високи, но стъпките ми ме отвеждаха все по-надолу и по-надолу, към прохода между Верила и Рила, където село Клисура е скрито. И за последно спрях да погледна назад към Витоша – толкова, толкова далеч…
Клисура и Рила напред |
Витоша и Верила назад |
След обилен обяд в Клисура, започнах да катеря към Рила. Тази част на планината е известна като Лакатишка Рила и е напълно различна от останалата част на Рила. Повече прилича на Верила, но има малко повече вода. Местните използват активно планината и има много черни пътища, така че изгубих маркировката няколко пъти. Привечер видях района на езерата пред мен, но между нас беше дълбокият пролом на река Джерман. Намерих място за лагер до водоизточник с красива гледка и ѝ се насладих…