С оставащи едва 10 км. до Езерата, небързах изобщо и спирах през няколко метра да ям боровинки и малини. С пълен корем към 11:00 стигнах хижа Ловна, пих една бира на слънчевите пейки и питах хижара за кибрит. Той отказа да ми даде, но ми посочи пряка пътека към езерата. Стръмна е, но прииятна и я препоръчвам, ако идвате от тази посока. И излиза директно на второ езеро.
Обичам Седемте Рилски езера през август. Отчасти заради магнетизма на мястото, отчасти заради Бялото братство. Но присъствието на братството там е и негатив – много хора (понякога хиляди), затворена общност и една идея арогантност. Затова когато пристигнах в района на старата хижа, опънах палатката достатъчно далеч от тези на Дъновистите. Починах си малко и следобедно се разходих из езерата. О, колко хубаво, стигнах си целта…
