По-екстремни маршрути
Тази пътека преминава през няколко по трудни пасажа и се препоръчва само на уверени в силите и способностите си туристи, които не изпитват фобии от височина.
До началото на ръбът се стига или през циркусът на Мальовишките езера, или чрез изкачване по склонът на вр.Орлето от към Еленино езеро. По самият ръб има тясна и стръмна пътечка, която минава покрай голям рапелен клин и извежда на скалист ръб. След неговото преминаване се достига вр.Мальовица(2730). До вр.Еленка са следва стандартната туристическа пътека. В един момент тя завива на ляво към долината, но вие трябва да продължите направо по билото и да изкачите вр.Безименен. Продължава се по ръбът, който става скалист. От дясната му страна все по-отчетливо се появява пътечка, която трябва да се следва. Постепенно се подсичат петлите, като през цялото време в дясно от вас е бездънната Рилска долина. Грохотът на реката ниско долу и урвестите склонове на Злите потоци (стръмни улеи с над 1000м денивелация, по които зимно време падат огромни лавини а лятото при всеки проливен дъжд се спускат буйни поройни потоци), простиращи се под вас носят чувство за уникалност и неповторима красота на маршрута. Постепенно се достига и изкачването на вр.Орловец.
Именно тук е най-неприятното место – стръмно улейче, което може да е много опасно, ако е влажно. След достигане на върха се слиза по тревистия му склон към вр.Злия Зъб. При наличие на въже за осигуряване може да изкачите и „Злия Зъб“. За целта се продължава по пътечка, подсичаща южните му склонове и където тя свършва се изкатервате по скалата нагоре. Пасажът не е труден (до II категория), но е рискован. Слизането към заслона се извършва по сипейния улей, спускащ се от премката между вр. Злият Зъб и вр. Орловец.
