Тази пътека преминава през местност Бистришко бранище, която е уникалена с разнообразието си от форми на смърчови дървета и поради тази причина е обявена и за биосферен резерват под егидата на ЮНЕСКО.
Пътеката е по-дългият вариант за достигане на село Бистрица, но е много превлекателна заради великолепната гора и невероятното спокойствие, което цари в нея. От разклона за станция Академика се продължава надолу и в дясно . В началото пътеката върви през поляни, пресича много голяма каменна река (от тези на които много хора викат „морени“) и навлиза в гората. Скоро се достига разклон. Наляво (надолу в случая) е прекият път за с.Бистрица, а направо е пътеката за резервата.
Пътят от тук нататък не може да се обърка. Постепенно се минава от долинка в долинка, пресичат се красиви потоци и се достига малък водопад с изградено изкуствено езерце и заслон при него. От тук надолу гората става букова и по широка алея се достига „плетеницата“ от пътеки над с.Бистрица. Ако искате да слезете в селото продължавате надолу, ако предпочитате Симеоново поемате наляво по широка алея („обиколният път на Витоша“, който е и доста приятен за каране на маутинбайк), а ако желанието ви е с.Железница – съответно надясно.
Алеко – Бистришко бранище – с. Бистица
Previous articleх.Седемте езера (старата хижа) -вр.Харамията (Хайдута)Next article Права за ползване на ГИС файлове