Към Езерата ден 3 – Верила и Лъкатишка Рила
Имах подозрения, че и днес няма да стигна езерата. Но пред мен беше единственото село по пътя – Клисура. Знам мястото много добре, приятели имат вила там. И още по-добре знам, че в ресторанта на центъра правят чудни пържени картофки. Върховете на Рила ставаха все по-високи и по-високи, но стъпките
Към Езерата ден 2 – Южна Витоша
Първият ден валя, валя, валя… Но на ден 2 всичко беше перфектно. На сутринта докато пиех кафето си, видях нещо, може би метеорологичен балон. Пътеката надолу през Южна Витоша е тясна, но много добре маркирана. По обяд достигнах заслона Смильо, приятно местенце. Между Черни връх и Смильо има само една
Към Езерата ден 1 – до Черни връх
Много спонтанно реших да направя един дълъг преход. От София до Седемте Рилски езера. И заради подготовката, успях да изляза от нас малко преди обяд. Беше мъглив дъждовен ден. Тръгнах от спирката на 111 на Околовръстното за Драгалевци и в късният следобед пристигнах на Черни връх. Защото знаех, колко е
ВелоРодопи 2013 ден 6
Както бяхме говорили с приятелите ми, те бяха взели багажник за колела, на колата си. И този ден бяхме само автомобилни. Бързо стигнахме до Татул и светилището. След като разгледахме светилището, жената с билетите ни каза за близка пещера тип „Утроба“ – със специфична форма и още по специфично осветяване
Водопада Бовска Скакля
Когато времето се затопли, няколко приятели от Couchsurfing.org започнахме да мислим, къде да отидем на еднодневна разходка. И водопада Скакля през това време на годината беше просто перфектен. С влака до гара Бов е около час. Пресичайки реката, от главният път започва Вазовата еко пътека до село Заселе. Над водопада
Земенският пролом или разходка по жп линията…
С първоначален план да се разходя до Лакатник, отидох на Централна гара, но малко закъснях. Влака бе заминал и проверих за къде е следващият – за Кюстендил. Слязох на спирката на Полска Скакавица и отидох до водопада. След това тръгнах през Земенският пролом, вървейки по жп линията към град Земен.
Източен ръб на вр.Мальовица – Орловец – засл.Орловец (БАК)
По-екстремни маршрути Тази пътека преминава през няколко по трудни пасажа и се препоръчва само на уверени в силите и способностите си туристи, които не изпитват фобии от височина. До началото на ръбът се стига или през циркусът на Мальовишките езера, или чрез изкачване по склонът на вр.Орлето от към Еленино
София (кв. Драгалевци) – х. Алеко
Пътеката започва от площада на кв. Драгалевци. От тук може да се придвижите от двете страни на реката по улици „Ген. Ковачев“ или „Крайречна“. Маркировката е поставена по ул. „Ген. Ковачев“ по която се достига до долна лифтова станция. Ако се използва ул. „Крайречна“, можете да се съберете с маркировката,
х. Рай – вр. Ботев
Разположена на тучна поляна на границата на вековна букова гора и току под 150 метрови скали и най-високия водопад в България (Райско пръскало), тази хижа напълно заслужава името си! Маршрутът към вр. Ботев почти не отстъпва по красота от този откъм х. Плевен. Пътеката се изкачва леко към водопада и
Манастирите по река Нишава
Интересно и характерно за района на река Нишава, освен запустялите села са и отдавна забравените и много стари църкви и манастири. Затова реших да се разходя и да посетя повечето от тях. Хванах рейса за Годеч от гара София Север и тръгнах. Когато пристигнах в Годеч, първата ми цел беше
Римски път Боженците (екопътека)
Макар да се нарича Римски път, пътя е „по нов“ – възрожденски, но връща ходещия по него с векове. Легендата разказва, че местен търговец, като истински габровец, не искал да си изтърква подметките на обувките и ходел по пътя бос. А за да е възможно това, всяка година поправял и
Алеко – Бистришко бранище – с. Бистица
Тази пътека преминава през местност Бистришко бранище, която е уникалена с разнообразието си от форми на смърчови дървета и поради тази причина е обявена и за биосферен резерват под егидата на ЮНЕСКО. Пътеката е по-дългият вариант за достигане на село Бистрица, но е много превлекателна заради великолепната гора и невероятното