МНОГОДНЕВЕН МАРШРУТ (5-6 ДНИ)
Най-интересно е преминаването на цялото било на Севеврен Пирни. Този маршрут ще ви даде възможност да се насладите на изкачванията най-високите и красиви пирински върхове и да се полюбувате на незабравими гледки. В по-голямата си част той се припокрива с Транс-Европейския маршрит Е4 и благодарение на това е добре маркиран. Лично аз бих ви препоръчал да потеглите от седл. Предел. До там ще стигнете лесно с автобус, а и началото на пътя е ясно и трудно ще го изгубите. Потегля се по асфалтов път, отбиващ се от главният в най-високата точка на седловината. Постепенно пътят става черен. Характерно място е поляна с пейки (вече може и да ги няма), от която трябва да се продължи надясно по стръмна пътека през иглолистна гора. Постепенно се достига вековна беломурова гора и клековият пояс. Пътеката се изкачва с няколко серпентини до билото и пред вас се открива обширна поляна. Ако искате да се изкачите на вр. Гърбец трябва да продължите по билото, а ако целта ви е х. Яворов се насочете към поляната. В този случай се дръжте към десният ѝ край, докато не пресечете Бяла река и не хванете широката пътека за хижата. Иначе лесно можете да се загубите (лично аз съм го правил).
Ако сте избрал варианта с изкачването на вр.Гърбец, можете да се върнете към поляната или да продължите по билото. При избор на билото обаче трябва да имате в предвид, че склоновете на Каменишки връх (2533м) са доста гъсто обрасли с клек и пътека трудно се намира. Вр. Бутин (2688м) се изкачва лесно и предлага незабравима панорамна гледка. За 20-на мин. се слиза до Суходолски превал. От там можете да слезете към х. Яворов. Маршрутът от седл. Предела до х. Яворов се изминава за окло 6-6,30ч по пътеката през поляната. Ако минете през билото сложете поне още 2ч. отгоре. От Суходолски превал (до него се достига за окло 2ч от х. Яворов) започва една от най-очарователните части на пиринското било. Нито един от следващите върхове не е по-нисък от 2600м. По-важното обаче е характерът на това било. Острите мраморни върхове с идеални геометрични форми са незабравима гледка. От дясната страна се спускат стръмни и невероятно дълги склонове, които се губят нейде ниско долу сред поляни и реки. От лявата страна отвесни стени се спускат в белите мраморни циркуси. При хубаво време ви препоръчвам да се движите по билото и да изкачвате всички върхове. В случай че има мъгла или вятър обаче по-добре ходете по пътеката, която подсича върховете. Ако времето е студено и скалата се е заледила по-добре не продължавайте, ако нямате котки (следват стръмни и хлъзгави участъци). Между вр. Баюви дупки (2820м) и вр. Бански Суходол (2884м) на малко заравнение е разположен заслон „Кончето“. Той представлява малко дървена кутийка, която при нужда може да сабере и 10-15 човека. Изглежда доста неугледно, но когато попаднете в него по време на буря ще ви се стори като хотел с 5 звезди. Да спите там не ви препоръчвам, освен ако не си носите добър спален чувал, примус и добри запаси от вода. След вр. Бански Суходол следва и прочутото „Конче“. То представлява тесен скален ръб с отвесни северни и много стръмни южни стени. Има монтиран парапет от стоманено въже и при хубаво време преминаването му не е никакъв проблем. В случай на буря обаче местото става доста коварно. Ако ви се случи да сте там в такъв момент дръжте се здраво за парапета (освен ако няма светкавици и не искате да „светнете“)! След „Кончето“ бързо се изкачва и вр. Кутело(2908м). От него се разкрива незабравима гледка към вр. Вихрен (2914м). Самият първенец на Пирин се изкачва за около половин час от седловината между него и Кутело (премката). Ако не ви се катери по пътеката, можете да минете и по западният ръб (в дясно от пътеката). На вр. Вихрен има малко метално скеле (с триангулачен знак) и ако не сте имали късмет и преди вас е имало голяма група от „пишман туристи“ ще намерите и извесно клоичество боклуци. Имам чувството, че след Мусала и Черни връх това е най-посещаваният връх в България. Лично аз съм се удивявал, когато след 6 часа самотно движение в мъгли и ветрове малката ни група се натъкна на отряд туристки на върха, които дори си пееха. Като „гръмнати“ обаче останахме в момента, когато една от тях ни попита съвсем небрежно дали не сме срещнали някъде едно малко момченце, защото нещо го били поизгубили… А, и една молба – НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ КАМЪНИ в пропастите под върха. Под вас може и да има хора, макар и да изглежда невероятно. От вр. Вихрен можете да слезете по няколко начина – през Големият казан, или по пътеката по южните склонове към Вихренски преслап (на вид голяма поляна с надписи от подредени камъни като „БЪРД“, „Плевен“, „Враца“, „Обичам те Сузи“ и др.). Най-красивият вариант за слизане е през Големият казан. За целта трябва да се слезе обратно до премката и да се продължи по леко наклонена пътека под западната стена на вр.Вихрен. Постепенно се слиза до казана. Гледката към 400 метровата северна стена и острия Джамджиев ръб е главозамайваща. Продължава се слизането и на изходът от казана се завива надясно под склаите (има маркиран знак за х. Вихрен). След това пътеката излиза под ръба и подсича стръмните тревисти южни склонове на вр.Вихрен. (Преминаването по този вариант трябва да става само в хубаво и сухо време, защото иначе е много опасно). Преходът от х.Яворов до х.Вихрен се извършва за около 8-9ч. (ако се юркате и не сте с тежък багаж може и за 6-7ч.)
От вр. Вихрен Е4 продължава през Бъндеришкият циркус, но лично аз бих ви посъветвал при хубаво време да минете през Дончови караули (2633м) и вр. Бъндеришки Чукар (2737м). За целта трябва да се изкачите до Бъндеришка порта (пътеката за х.Синаница) и от там да завиете на дясно. Следва се малка пътечка, която подсича зъберите на Дончови караули и по ясно очертан ръб се изкачва вр. Бъндеришки чукар. Гледката от върха е очарователна – ниско долу в краката ви са Бъндеришките езера, отсреща е мощната снага на вр. Вихрен, а зад вас – Спано поле. От върхът се слиза по ръб покрит с каменни плочи и се достига Главнишката порта. От там се следва широка пътека, която подсича вр. Възела (2620м). Следва лесно изкачване на вр.Голям Типиц (2645). Неусетно се преминава през вр.Голямата страна, Винарска порта и с подсичане на сипеен склон се достига до Мозговишка порта. От нея за 20-на мин. се достига до Тевно езеро и едноименният заслон (удобно за спане място). Ако имате време можете да се изкачите до върховете Валявишки чукар(2664м) и Момин двор(2725м). От тях се откриват красиви гледки към Валявишките езера и Самодивски връх (2730). Възможно е и изкачване на вр. Кралев двор(2680м), но това трябва да става много внимателно.
От засл. Тевно езеро се продължава към Краледворска дясна порта, от където има няколко вариянта за продължаване на маршрурта. Ако ви е омръзнало да се движите само по върхове можете да слезете в Зеленишка долина по маркираната пътека (Е4). Тази долина е една от най-красивите, които съм виждал. Всичко в нея е толкова изящно и спокойно, че човек има чувството, че се е пренесъл в късче от раят. По нея неусетно се достига х. Пирин (около 3ч.от засл.Тевно ез.)
Ако пък ли у вас се е запазил още живец и желание за покоряване можете да продължите надясно към вр. Каменица(2822м). Изкачването му не е сложно, а и гледката от върха е незабравима. Ако решите обаче да продължите към вр. Яловарника (2763м) трябва да имате в предбид, че ви очаква сложен и труден ръб. По-добре не предприемайте това преминаване, ако не сте напълно уверен в силите и способностите си (а в тях трябва да се включва и малко катерачна техника). От вр.Яловарника билото рязко завива и достига вр.Зъбът (2650м). Чрез лесно слизане се достига пътеката от х.Каменица към х.Пирин.От хижа Пирин логичният път е един – към гр.Мелник. Трябва обаче да се тръгва много рано, защото в противен случай мелнишкото слънце ще ви „изпепели“. Маркировката трябва да се следи внимателно, за да не се загуби. В началото се върви по горски път през хубава гора, после се минава през сухи дъбови горички и постепенно се навлиза в характерният за мелнишкия район терен – песъчливи долинки. Ако завали проливен дъжд не се движете по дъното на доловете – те често прииждат и отнасят всичко на пътя си.
В един прекрасен миг ще достигнете и асвалтово шосе. На ляво по него (нанадолнище) за 10-на мни. се достига до с.Рожен. По стръмен път от центъра за 15мин. се стига и до прочутия Роженски манастир. В него монаси в момента май няма, но ако уцелите момент без голяма западна група ще се насладите на невероятно спокойствие! След като разгледате манастира има два варианта – за изморените и за безкрайно издържливите и упоритите. Изморените е по-добре да се върнат в селото и да си хванат рейс или стоп да Мелник. Безкрайно издържливите излизат от манастира, минават по край гробището и придължават по черен път нагоре. Постепенно пътят става пътечка , и подсича стръмен песъчлив склон. Излиза се на малка седловинка, от която се отбива пътеката към Мелник(15мин. от манастира). Препоръчвам ви да отидете и малко по-нагоре. Пред вас ще се откие една от най-красивите гледки на България – море от пясъчни пирамиди с невероятно стръмни стени и дълбоки долини…(До тук маршрута препоръчвам на всички, дори и на най-изморените. Който не е видял това място, все едно, че не е ходил на Роженския манастир). „Издържливите и упоритите“ се връщат малко и започват спускането към Мелник. Пътеката слиза стръмно през пясъчни склонове и урви и достига до дълбок порой. Чрез бавна и уморена крачка се навлиза триумфално в градът на виното. Независимо от всичко изписано ви препоръчвам тази пътека. Много красива и запомняща се е! Има само едно важно нещо за нея – завали ли не трябва да сте там. Калните реки тръгват скоро след валежа и са много опасни. Не са редки случаите на плуващи из мелнишките улици коли… За Мелник няма нужда да се пише много – невероятно спокойствие, красиви старинни къщи, ухание на южни цветя…(Ей, а ВИНОТО къде е?)… а, да бе – и най-великото вино! Тежко, ароматно, напива неусетни и създава невероятно настроение!