Обиколката започва от стария център на град Хисар, площадчето пред ресторант “Балкан”:
Един от най-известните гости на Хисар е класикът на българската литература Иван Вазов. Той обичал “курорта с топлите извори и древната крепост”. В периода 1880 – 1886 г. Вазов прекарвал всяко лято по един месец в Хисар. Редица страници от романа му “Нова земя” са копия на сцени от живота в Хисар, най-предпочитаното място за разходки на тогавашната пловдивска интелигенция. С идването на пролетта, всяка събота следобед младите депутати и висши чиновници се качват на файтоните и заминават да прекарат празника на хисарските бани. Сред тях са Вазов и приятелите му Константин Величков, Михаил Маджаров и други. Повечето от висшето пловдивско общество идвали в хисарските бани не за лечение, а “в охолната безгрижност и безетикетност, свойствени за всяка курортна обстановка”. В романа са описани сцени на светски интриги, любовни истории, увлечения по хазарта. Но онова, което предпочитал Вазов при гостуването си в Хисар са разходките из красивите околности и край хисарската крепост.
Покрай джамията, Западната порта, поглед към старата баня “Кюпчез” /Русалка/ и обратно през парка към минералните извори:
В първите години след Освобождението Хисар е прашно селце с 89 вехти, порутени къщи, струпани около северозападната част на крепостната стена. Постепенно се появяват по-нови къщи, бакалници, гостилници, едноетежни хотели и вили, които посрещат лете курортистите. Хисар живее със самочувствието на нашия “най-аристократичен курорт”. Вазов най-често отсядал в хотел “Хисар”, който се е намирал до днешната Колонада. На мястото на фонтана “Голата жена” е бил централния площад и пазара. Посещавал е тази баня – “Кюпчеза” и я описва по следния начин: “Банята Кюпчез лекува ревматизми. Тя няма чучур, а извира; има температура умерена – 31 градуса и затова къпането в нея е приятно. И тук има уред и чистота. Това прави чест на съдържателя. Мисля, че тия минерални хисарски води имат голямо бъдеще. Те са цяла благодат за тоя щастлив край.” Също така, предпочитал и “Момина баня”, която се намира извън крепостта и е по-хладка – 37 градуса! В един свой пътепис, Вазов спеделя: “…бих си позволил сега нечуто наслаждение: бих покрил банята с трендафили и бих се къпал сладострастно в тая розова баня, като не помня кой римски император!” Какво повече може да се добави…
Баните, акациевата горичка, извор “Момина сълза”:
Вазов и приятелите му се шегували, че в баня “Хавуз” /Топлица/, която е най-гореща – 48 градуса, жените се къпят “по-драговолно и понасят с повече героизъм горещината й, защото отрано се приучват на атмосферата, която владее пъкъла…” Затова в един от своите пътеписи поетът възкликва: ”Хубаво всичко, но един кусур имат тия прелестни хисарски бани: нямат студена водица! Едно кладенче, една чешмица, едно чучурче тука би донесли хлад и благодат божия между тия римски стени…” Още един интересен случай от онези години – баня “Инджез” /Свежест/ нямала съблекалня и хората се събличали в “Хавуз”, после голи, само с един пищимал на кръста притичвали до другата баня. Доста поразителна гледка за времето си! А акациевата горичка около баните и над римския амфитеатър е дала началото на парковото оформление в Хисар. През 1892 година правителството е поканило швейцарския инж.Люсиен Шевалие да направи парк с алеи около баните. По този повод, Вазов казва: “Първото ми движение, когато слезнах от хотела, беше да се разходя из тая акациева гора и да се погубя из завоите на тесните й сенчести алейки, додето се озовах при банята Хавуз, весело белеющ се сред гъсто зелен шумолак… След двадесет години какъв великолепен парк ще бъде!” По време на пловдивския период от живота на Вазов посещенията му в Хисар били свързани с романтична любовна история. При една разходка из Хисар се запознал с млада жена, на име Пелагия и две години изпитвал “блаженството на взаимната любов”. По-късно тя се омъжила и заминала със съпруга си за София. За да заглуши страданията си, той потърсил лек в поезията.
Покрай извор Момина сълза, по южната крепостна стена и пред Камилите:
В Хисар са написани едни от най-красивите му стихове за природата, като: “Малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец, любя въздуха, небето, кича полския венец.” Или “Обичам те, долино моя хладна, Долино, сенчеста, приветна, шумна – Мирът на твойта тайнственост отрадна, Шумът на твойта вада сладкодумна.” Качен на южната порта “Камилите”, Вазов дълго съзерцавал красивите околности. Така се ражда незабравимото: “Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти”. Това е несъмнено една от най-известните и най-ярки творби, създадени от Вазов в Хисар – истински химн за красотата и богатството на българската земя. В летните привечери, заедно с приятели, оттук се любувал и на красивите залези: “Слънцето залязваше; море от пламъци, рубини и топази блестеше зад зелените бърда пред нас; горите и хълмовете ставаха любовно тайнствени под златната ведрина на вечерния час; шумата мълвеше наоколо тихо със зефирите и полските щурци пускаха редки звънливи ноти из утихналия въздух… Сладки благовония, като из парфюмираните пазви на една фаворитка, разнасяха около нас една страстна упоителна атмосфера… Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. В Хисар Вазов написва няколко пътеписа, около 15 стихотворения, романа “Нова земя”. А в романа “Под игото” има цяла глава за Веригово, днешен квартал на Хисар. Тук Левски е създал революционен комитет и се е укривал след раняване в крака. Тази случка Вазов използва в своята книга, като заменя образа на Левски с Бойчо Огнянов.
Нагоре към центъра, по бул.”Иван Вазов”:
Вазов обичал курорта, но и хисарчани го обичали. В знак на признателност, още приживе и с личното му съгласие, те наричат на негово име създаденото през 1904 година читалище. Първоначално то се е намирало в стария център, а днес е в модерна и много красива сграда до общината. В читалището се съхранява оригинален метален печат с образа на Иван Вазов, както и книги подарени лично от автора. Централният булевард, по който вървите, също носи името на Иван Вазов.
