Маркировката започва от площада в кв. Бояна до който има спирка на автобус 64, от ресторант Боянско ханче. Насочва се диагонално по ул. Белите брези и се продължава на ъгъла на Боянска църква по ул. Поп Евстати Витошки стръмно нагоре. Ако искате да разгледате Боянската църква вместо по ул. Белите брези се насочете по дясната улица Брезовица и след това в ляво по ул. Боянско езеро. След църквата можете да излезете на ул. Поп Евстати Витошки в края на която започва изкачване по стълби завивайки на ляво по улиците Младост (с последна спирка на автобус 107), Живата вода или Сговорна дружина. След кратко изкачване по стълби се излиза на павиран път, които се пресича покрай арка, отбелязваща границата на Природен парк Витоша и се навлиза в рядка борова гора. Почти веднага пътека се отделя на изток (ляво), а маркираният път се насочва в югоизточна посока. След 50 м. се достига разклон с табели “Боянски водопад – стръмно изкачване 1ч” за на дясно и “Боянски водопад – леко изкачване 1,3ч”, “х. Момина скала”, “х. Камен дел” направо/ляво. Пътеката Боянски водопад – стръмно изкачване се движи в близост до Боянска река и на места се вижда синя маркировка (!!).
Продължава се по маркирания път направо и след изкачване със серпантини се достига разклон – м. Сухи връх. Напред по ясно изразена пътека направо се продължава за Боянското езеро (1,9 км), а на дясно е маркировката за Боянски водопад и х. Момина скала. След още два завоя се достига до ново разклонение за Боянско езеро – тясна пътека, малко по-дълга от първоначалното разклонение, но пък с по-полегат наклон.
Оттук пътеката се изкачва през гора с широки серпентини и се излиза в просека и рядка гора. Това е местността Яневица (някога широка поляна). Все още личат останки от местата за отдих, изградени тук, като най- видима е стара пресъхнала чешма. Тук има табела и тясна стръмна пътека към Боянско езеро, малко по дълга от 550 м. В края на местността отново има разклон – в ляво/изток е за х. Камен дел, а в дясно/юг през дървен мост за х. Момина скала. Скоро се излиза на панорамната Борова скала с гледка към западната част на София и Софийското поле, както и към долината на Боянска река и хотела и телевизионната кула на вр. Копитото. Пресича се Петровичка река, ляв приток на Боянска река и посоката се променя в западна. Тук от двете страни на пътеката се намира единственото тисово находище на Витоша, от което са се запазили едва стотина екземпляра. Все така в западна посока се излиза в м. Дренска глава, където след обратен завой се достига разклон. Направо/изток е пътеката за х. Есперанто, а пътеката за х. Момина скала с нов обратен завой и пак в западна посока след 290 м. се изкачва на малка панорамна площадка. Тук в дясно и надолу за 400 м. се слиза до Боянският водопад. Изкачването е през широколистна гора, леко и с плавни завои. Пресича се пътека от х. Есперанто за Копитото (2,1 км), а скоро след това в ляво има отново разклон за х. Есперанто. Скоро гората се разрежда и след като пътеката се съедини с пътеките от Камен дел и Тинтява (Алеко-Платото) и пресече Боянската река излиза пред х. Момина скала.
