Перките на Зирос и руините на Етия

Скалия е уникално място. Вятъра и водата са превърнали платото в приказно място на кули и дворци от варовик. Дори по утъпканата пътека трябва да гледаш в краката си.
Бавно и славно започнах да слизам към платото на Зирос. Тук също има вятърни мелници, но не чак толкова много и голями като на платото Ласити, Затова и не е толкова известно. Още повече, че на Зирос не са точно вятърни мелници. Вятърни перки са, и мелят, но не жито, а маслини. По-скоро вятърни преси за зехтин.


Беше обяд, седнах в едно кафене да хапна и пия едно кафе, използвайки възможността да заредя телефона. После продължих по асфалта на запад, към Етия – изоставено село около венецианска вила не далеч. За разлика от леко разочароващия Зирос, тук беше… призрачно. Селото е малко и изоставено преди по-малко от 100 години, но забавно да го разглеждаш, а старите селски къщи контрастират с монументалната вила.


Доволен, вече можеше да се насоча към следващият каньон в листа – този под село Певки. Излязох на пътя и вдигнах палец. Не чаках много и с два бързи, но кратки стопа стигнах до разклона за селото.

От тук имах само 7 км., но стръмно нагоре, а никакви коли не минаваха. Все пак с малко ходене и малко късмет, бригада строители да ме хвърли в багажника с цимент и боя по част от пътя и в 17:00 най-накрая стигнах до първите къщи на Певки. В една изоставена оставих основният си багаж и влязох в селото да разгледам. Видях отворена кръчмичка и веднаха седнах да изпия една бира. А когато към бирата, местните добавиха и мезе, направо се размазах от удоволствие. Гърците наистина знаят как да връщат туристите си отново и отново…

Е4 Крит