Плана за ден 5 в Родопите, бе да отидем до светилището в Татул. Аз щях да съм с колелото, а приятелите ми с колата си щяха да тръгнат малко по късно. Видяхме на GPS-а, че има няколко преки пътя, но след шорт кът-ите минати от мен през ден 3 бях леко скептичен. Първите 17 км. пътя беше смесен – ту черен път, ту стар междуселски и за колело не беше толкова зле. След това на Железният мост срещу Кован кая опитах да намеря следващият пряк път, но само карах покрай отвесна скала и се чудех защо GPS-а иска да се хвърля от нея. Започнах да мисля за Гармин, като за Бог. Говори в притчи, дава неясни указания и те кара да се въмняваш в истиността на думите му и принципно в неговото съществуване… Когато не намерих пътя, се върнах на главният път, псувайки допълнителните няколко километра. Все пак взех черен път покрай реката и скоро излязох на стената на язовир Студен кладенец. Това е гледка, която ме оставя без дъх всеки път. Това беше второто ми минаване през стената и отново ме впечатли. Също това е и една от най-богатите на ахати местности. Така че, потърсих малко.
Обадих се на приятелите ми, за да има кажа да не ползват същите преки пътища, но вече беше късно… Те вече бяха далеч по грешният път.. И направихме нова среща – Крумовград. Попитахме местните и намерихме малък хотел/къща за гости – Хотел Енигма. Този ден карах 56 км. в може би 38 градусова жега. И това както се оказа по късно, ми бе последният велосипеден ден. Пържени картофки, салата и дробчета завършиха деня.
