Последва леко изкачване по нов асфалт до Вакарел. Пътя е приятен с леки завой и сенчерти пасажи. Но след Вакарел бях изненадан. Старият път за Пловдив в тази част до Ихтиман не използван и не поддържан от деситилетия се е превърнал в перфектно място за Музей на дупката. Толкова са много и различни. Но въпреки това, не ми отне много време и към 14:30 пристигнах в Ихтиман. Имаше едно много важно нещо, което ми липсваше – Спирт за горене за спиртника ми. За това пътуване реших да проверя колко дълго и колко гориво харчи спиртника, като алтернатива на газовото котлонче. Купих литър спирт от железария за 2,70.
След Ихтиман последва второто и последно нанагорнище за деня – 6 км до прохода Траянови врата и руините там. Със спиранията за почивка и къпини ми отне час и половина да стигна до там. Завареното там, все пак ме изненада. Намерих не руини, а строителна площадка. Строителни работници правеха крепоста по-голяма, но само малко :)) няколко реда тухли и камъни само.
От Траянови врата започва един от любимите ми пасажи, по които съм карал някога. Малък, приятен път надолу към Тракийската низина. Местните, които срещнах на една чешма, ми казаха, че е по добре да мина през Горно Вършило и Славовица и от там към Ветрен, вместо по черен, неизползван път директно. Славовица е интересно място (родно и лобно място на Александър Стамболийски) с приятно кръчме/хоремаг. Взех си бира и топено сирене за вечерята по-късно. Хората в селото са приятелски настроени и любопитни, дадоха ми информация за пътя и чешмите по него. Тръгнах си с много пожелания, намерих бързо десният път, както ми бяха казали и въпреки, че пътя между Славовица и Ветрен ме е асфалтиран* след не повече от 30 минути достигнах града. Почти веднага се почувствах изгубен и питах местните за посока за да изляза от града. Не видях много от града, но исках да го напусна. Имаше по-малко от час до залез и трябваше бързо да си намеря място за къмпинг. Минавайки по един мост, забелязах малка полянка.
Пътуването за деня свърши. На мястото имаше малък поток, където сложих бирата, но беше прекалено близо до пътя. И след няколко любопитни очи, реших да се преместя дисагите и колелото под самият мост.
Статистиката за деня -103,25 км изминати, нагоре – 1015 м, надолу – 1325 м, две бири и едно замразено топено сирене, което ми прецака вечерята…
* През Юнли 2015-та отново минах по пътя между Славовица и Ветрен и заварих работници и машини асфалтиращи часта останала черен път. Вече би трябвало да е асфалтиран целият…
1 comment