Легнах си рано и чух как започна да вали през нощта. Дори августовският дъжд не е приятен, но не се притеснявах за това. Събудих се в 9:00 и след час и половина бях отново на път. Реших да не отивам още на юг и продължих към Пампорово. Достигнах го за по-малко от час и седнах на кафе и сладко, да погледам маутин байкърите събрани явно за някакво състезание. Ако от Пампорово се спусна към Чепеларе и Асеновград, щях да напусна планината много бързо, затова тръгнах нагоре към Рожен. От там взех „краткият“ път към Националната Астрономическа Обсерватория. Без майтап. Отклонението към Обсерваторията е към 4 км., но достатъчно стръмен за да ми отнеме почти час с дисагите. Накрая в 13:30 стигнах горе, предизвиквайки усмивки в хората там и посетителите.
Мястото е прескрасно с уникално чистото небе, но нямаше този път да гледам звездите тук и продължих към разклона за Момчиловци и Лъки. Тръгване надясно към Момчиловци, означаваше дълъг път надолу към Баните, Ардино и Източните Родопи. Наляво бяха 25 км. спускане към Лъки и Асеновград. Не знам защо тръгнах на ляво…
Спускането към Лъки и след това към Югово е фантастично. Малък и изоставен път без коли за диво спускане 🙂 . Спрях за кафе в местен магазин в бившият миньорски град и защото бе към 16:00 опитах да се кача до Кръстова гора. Разстоянието от Лъки е само 14 км., но пътя е прекалено тесе, с много завои и невероятно стръмен. След 2 км. бутане се отказах.
Продължих до Югово, където реших да си купя хляб за вечеря. Влязох в местният магазин и като не видях хляб, попитах
– Хляб? – жената зад щанда беше изненадана – Няма, днес е петък.
– Да, петък е… – аз също бях изненадан – … и няма хляб, защото…
– Получаваме хляб един път седмично. В събота.
– Имам някакъв у дома. Ако нямаш нищо за ядене да ти донеса? – настигна ме навън жената. Кой знае с каква физиономия съм излязъл. Отказах и благодарих. Имах сухари, а хляб от миналата събота не би трябвало да е много по различно.
Пътя Лъки – Юговско ханче е много панорамен. За мой късмет няколко метра преди пътя Асеновград – Смолян видях интересно място за къмпинг на брега на Юговска река. Не беше много равно и с доста камъни, така че, опънах хамака.
