Станах рано по няколко причини. Първо – чувствах се наспан и без махмурлук от смесването на бира и вино, Второ – все пак бях един от организаторите и Трето – днес също щяха да се присъединят хора към карането и трябваше да ги посрещна на гара Септември и докарам и влея в групата. Бях помолил да сложат кафето на лесно, но най-лесното е било нечия раница и за да се събудя си направих „екстракт“ от чай. Отдавна не бях пил чай, но в това съотношение чай-вода би трябвало да е забранено дори в Турция и Индия. Тръгнах към Септември и отново се озовах на „любимият“ частично асфалтиран път между Славовица и Ветрен. Този път заварих техника и работници довършващи работата оставена преди години. До Септември е само спускане, така че бях бърз. От пътническият и бърз влак слязоха трима, а още трима продължиха за Пазарджик и щяхме да се съберем вечерта. Нагоре бе малко по-бавно, но опитвах да поддържам темпо за да можем все някъде да настигнем групата. Притеснявах се за себе си, групата щеше да измине около 63-4 км, но на мен ми се събираха близо 100 км за деня. За мое изумление настигнахме основната група на разклона за Славовица… Всички, включително колегите си бяха добре поспали и тръгнали късно. Вече спокоен и със цялата група започнахме епохално изкачване между Мухово и Оборище. Средна гора е прекрасна дори в най-жаркото лято, но баира беше безпощаден и дълъг. Все пак в ранният следобед бяхме в Оборище, където с няколкото човека с които карахме заедно спряхме за сладолед. До Панагюрище беше вече песен, а основната група даже сядаше на дълга маса в местен ресторант. Вече привечер и по ладно пристигнахме до Стрелча и Жаба могила, където си направихме лагер. Денят приключваше. Бай Кольо, който живее в съседство до могилата и трактора му Борко ни помогнаха с дърва и вода. И копона започна…
София Грин Тур 4-ти РД ден 2
