| Веломаршрут от Чурен през Г. Пещене – Габаре – Камено поле и Кунино до Карлуково
ВрацаХълмистите Веслец и Каменополско плато са перфектните места за велосипед в Предбалкана. Дори да се започне от Враца, дистанцията е приемлива за еднодневно каране, но няма смислъл веднага да си взимате влака от Карлуково, освен ако не сте били много пъти там. А и да сте били, винаги има какво още да се разгледа.
Трак
Пътепис
На дневна светлина лагера изглеждаше малко по-различно. Прекалено много тръни и овчи барабонки. Но чешмата и беседката са безценни. Установих, че потока, който минава покрай палатката ми идва от скалният мост, но първо исках да видя пътя по който дойдох. И веднага забелязах млад ром седящ край пътя. Принципно човека бил овчар, но сега пазел Божийте мостове. Изненадах се, че скално образувание има нужда от пазач, но той ми обясни, че пазел дървената еко пътека, чистел след туристите и гидосвал изгубени души като мен. Открих, че това което взех за селскостопански постройки е опит за възстановяване на крепост, съществувала тук. От нея тръгваше еко пътеката с дървените мостчета.
Обикновенно не одобрявам подобен тип атракции – много пари за няколко клона над реката. Не е възможно, забиването на няколко пирона в клони, намерени наоколо да струва десетки хиляди евро. И няколко месеца след построяването – обикновенно след една зима – всичко се срутва. Но тук състоянието се проверява всеки ден и дори, някои от мостовете да изглеждат прогнили, това само им придава чар. Воден от пазача, прекарах почти час разглеждайки скалите и правейки снимки. Всичките арки, тунели, дупки са интересни за експлорване, но с повече приятели или поне един сподвижник. Палатката и колелото, вече час седяха без надзор и предположих, че чешмата и беседката ще привлекът разни хора по обяд. Тръгнах по потока и скоро си бях на лагера. Тъкмо опаковах и приготвих багажа и стадо овце пристигна. Забелязал съм, че местните, където и да си из страната имат три основни въпроса – „От къде си?“, „Защо го правиш?“ и „Колко ти плащат?“. След като отговорих на тези на овчаря със стадото, дойде и нов въпрос – „Не те ли е страх?“, „От какво!“ попитах, а в отговор получих смях, като от стар филм. Разговора приключи и си тръгнах.
Върнах се на пътя за Чупрене и главният път и тръгнах на ляво. Не повече от километър край пътя видях ресторант, който привлече вниманието ми с голям надпис ляво от вратата – Скара и по-малък в дясно от нея – и Бира. Веднага разбрах, че ще е приятно да прекарам няколко бири време тук, но бе твърде рано, дори за мен. Пътя за днес беше лесен, без големи качвания или слизания, времето беше топло и приятно. В малките села в работни дни, магазините и кръчмите са отворени само рано сутрин и след 5-6 часа вечерта, така че, обядвах на една пейка по пътя. Разстоянието между селата по пътя беше между 5 -8 км и бързо минах през Горно Пещене, Тишевица, Вировско, Вървица, Габаре и малко преди Каменно поле спрях да видя каньона на Реселец от далеч.
Тук в Каменно поле намерих работещ магазин. Седнах на бордюра да изпия една бира, гледайки семейство щъркели на комина от другата страна на пътя. Това бяха първите щъркели за годината, така че, вече можеше да си сваля мартениците., както направи и младо семейство преминаващо с автомобила си и забелязало също птиците. Дам, пролетта дойде. Даже според температурата. Вижте ме – В средата на март, седя навън пиейки бира по къси панталонки и тениска. Толкова е приятно, че няма да мине само с една бира…
Повече от хиляда пещери има в района между Каменно поле – Реселец – Карлуково – Кунино от двете страни на река Искър. Така че, всеки километър към реката ме отвеждаше все по дълбоко и по-дълбоко в карста. Скоро около пътя започнаха входове на пропасти и дупки, красиви скали и отвеси. С леко спускане пристигнах в Кунино и от тук хванах черен път покрай река Искър към Карлуково – крайната ми цел за деня. Този път е перфектен за колела.Между скалите и реката, не знаеш към кое да гледаш… Определено пак ще дойда тук, и пак…
Скоро видях „Дома на пещерняка“ закачен на ръба на 80 м скала и подминах портата на известната Калруковска психиатрична клиника. Исках да си направя селфи, но нямаше официална табела. Толкова жалко. Пресякох реката по стар мост и започна последното изкачване с последните слънчеви лъчи. Когато излязох на равното вече беше тъмно, но съм бил тук хиляди пъти и знаех точно къде ще ми е таз вечершният лагер.
