Когато Мариета и Миро ме поканиха на свадбата си на открито, първото което помислих беше – А защо да не отида с колелото?! В дните преди свадбата планирах различни маршрути – от тръгване от нас, до тръгване от околностите на Габрово. Накрая имах само един ден да събера багажа и взех влака до град Левски. Влака беше международен – до Букурещ, но приличаше на влак от пост апокалиптичен свят. Малко преди да достигна моята гара, започна да вали и гара Левски ме посрещна с облаци, дъжд и локви. Жалкият опит на кондуктора да ми помогне да си сваля колелото от влака, почти ми счупи велосипеда. Благодаря ти „добри“ човече, опитвам се да тръгна, не да финиширам… Дъждът, закъснението на влака, кондуктура, стръмният и тесен подлез, безвкусното кафе ме накараха да се почувствам гадно и некомфортно. Затова побързах да напусна града, независимо от дъжда.
Пътя между Левски и Летница е ужасен, с много дупки и трафик. Малко след град Левски се разминахме с възрастна двоика вело пътешественици. „Прекрасно време“ ми каза мъжът на английски, „Перфектно за каране“ отвърнах, чистейки калта и водата от лицето си. Когато влязох в община Летница, пътя стана по-хубав, чист и безопасен. Спрях за малко в града за провизии и след това продължих за Крушуна. Пътя между града и водопадите е не само приятен за каране, но и много красив. Като пещерняк съм идвал в района много пъти, проучвали или само сме прониквали в пещерите тук, така че карайки натам си припомних много хубави спомени и познати гледки. Но мъж в бутка до странна бариера малко преди водопадите, ми разби всички очаквания и спомени с 2 лева билет за вход. Преди 607 години поляните наоколо бяха палатков лагер, а сега върху тях имаше барчета и кебабчийници, дори един басейн. Платих си входа и направих кратка разходка, но… не бях доволен. Това не беше моята Крушуна.
Реших поне да хапна шкембе в селото, но беше ужастно и реших да карам по знаците към пещерата Гарваница и да мина през Карпачево и Горско Сливово. Пещерата Гарваница е… интересна и ако нямаше мъртви животни на дъното щеше да е прекрасна пропаст. Докато почивах на беседката до пещерата, дойде жена със сина си и ми даде флаер за джаз концерт, който щеше да бъде на поляната следващият ден. Добро място за такъв концерт определено, и супер място за къмпинг.
Много се надявах след Горско Сливово да започне спускане към Севлиево, но след всяко село се показваше и поредният хълм. Все пак, когато най-накрая видях Севлиево и спускането дойде и към 8 вечерта бях в града. Купих си тютюн и малка мастичка за вечерта и започнах да търся място за къмпинг с вода за вечерта. Между Севлиево и Горна Росица – нищо. Нито чешма, нито къмпинг спот. Явно щеше да е къмпинг без вода, така че, купих и екстра бутилка вода от селото и когато видях комин по средата на поляна, реших, че е интересно място за нощувка.
На сутринта имах 20-25 км до мястото на свадбата и тръгнах бързо. Чувствах се мръсен и потен от предишният ден (слабото и недомислено звено в плана ми), затова пропуснах церемонията в църквата и директно отидох на поляната, където щеше да е къмпинга – Бар Бедуин да се измия и преоблека. Малко след това и младоженците пристигнаха и празненствата започнаха. Най-добрата свадба на която съм бил. Поздравления отново, семейство.
Картата съдържа маршрута от всичките дни, преди и след свадбата:
