Кабул, Мальовица и Зелени рид

Интересните неща се случват случайно. Докато снимах на Витоша ми се обадиха за двудневна разходка на Рила. Нямах планове затова веднага се съгласих. Но нямах и време и за екипиране, беше вече 17:00. Затова слязох в Бистрица и към фотоапарата и дъждобрана добавих 2 чифта чорапи, четка и паста за зъби. Какво друго да му трябва на човек във високата планина през септември.
С колата се качихме до Паничище, където я оставихме и бързо се придвижихме до хижа Скакавица, където пренощувахме за да тръгнем рано сутринта.

На сутринта минахме зад хижата и започнахме катеренето към Кабул. В началото стръмно нагоре, а след това по билото ужасно дълго. Или поне такова чувство оставя. Все пак от хижата до върха са по-малко от три часа.

Но пък гледките са невероятни. Следваща цел ни бе Отовишки връх, но вместо това решихме да излезем на Сълзата. Когато обаче видяхме човеко-потока към Езерния връх, бързо се отказахме.

Затова и потърсихме скрит и „неофициален“ пряк път към билото на Отовица над езерата. Не съм сигурен колко го следвахме, но определено си заслужаваше да се качим. Видяхме всичките 7 езера накуп.

И долината на хижа Иван Вазов от другата страна….

Често ме питат за това място, но досега не бях сигурен, че съществува 🙂 . Най-лесно е по „официалният“ път към Раздела и оттам още около половин час към Отовица, докато всичките езера не влязат в обектива. Връщането е по същият път. Ние продължихме към Раздела, от там към Вазов връх и по билото към Мальовица. Гледката е зашеметяваща. От ляво ти е долината на Урдина река, от дясно Рилски манастир.

По средата между Вазов и Мальовица започваш да усещаш колко е дълго. Билото е и опасно, особено, ако се развали времето. Слънцето напича, вятъра блъска. Последният напън преди Мальовица е и най-труден. Наклона става голям, а натрупаната умора осезаема.

Хубавото е, че слизането към хижата от върха е сравнително бързо, но пък е доста стръмно. Трябва много да си гледаш в краката. Но така или иначе, това е популярен маршрут, а по позната пътека се ходи леко. Може и тихо, ако искаш да видиш дивите кози наоколо.

А на втора тераса няма как да не се обърнеш и снимаш връх Мальовица

На следващият ден трябваше да се върнем при колата. Най-лесно е през Яворова поляна и Ловна. Но и през Зелени рид е интересно. На теория. На практика е по дълго и досадно от безкрайното качване към Кабул. Но отново долината на Урдина река, пак от ляво, оправя настроението.

Излиза се зад Харамията и покрай него през Молитвен връх в района на езерата при тълпата. Опашката на лифта бе огромна, чудя се, ако данъчен прекара тук ден, дали няма да регистрира „официалният годишен оборот“ на милите хора стопанисващи го. Без да спираме, бързо се шмугнахме по зелената маркировка към Скакавица и оттам към колата…

За два дни и час, навъртяхме 45 км, обикаляйки цялата Северозападна част на Рила и две от най-популярните места в планината

Трак

Из България Рила Северозападна Рила Югозападна България