Манастирите по река Нишава

Ден 1

Интересно и характерно за района на река Нишава, освен запустялите села са и отдавна забравените и много стари църкви и манастири. Затова реших да се разходя и да посетя повечето от тях. Хванах рейса за Годеч от гара София Север и тръгнах.

Когато пристигнах в Годеч, първата ми цел беше манастира  Св. Николай. Сега това е нова църква в покрайнините на града, но все още в двора ѝ могат да се руини от римски храм от II-IV век. Манастира е на по-малко от километър от центъра на града в царевично поле. За съжаление няма табели до него.
В самият град интересна е и църквата и римската чешма.

За разлика от Св. Никола, Свети Дух е функциониращ манастир с голям двор, сгради, църква и дори селскостопанска дейност. Манастира няма дълга история или стара архитектура, но в двора има оброчен кръст от 1922 или по стар. Намира се на около 3 км. западно от град Годеч.

Село Мургаш посреща гостите си с … оръдие. В началото на селото е „кметството“ и скромният паметник на падналите във войните с оръдие до него. Селото е много семпло, със стари къщи и чар…

Църквата Архангел Михаил е построена 1880, истински паметник на историята и народната религия. Толкова е тъжно, че сега се използва само за погребения на старите хора – основното население на селото. От тук до Годеч през другите манастири са 10-11 км.

Село Туден е съставено от няколко махали по Нишава. В може би централната от тях е църквата. Църквата има две части – нова и стара. И най-интересно е  надпис в старата част, който казва, че църквата е построена 1400-ната година и подновена 1843. Друга атракция са два невероятни резбовани тавана, което е много рядко.

Букоровският манастир Св. Георги е вторият манастир в света и единственият в България с пет църкви. За богослужения се ползва само старата църква Св. Георги, а останалите четри са нови, построени върху руините на старите такива. В двора на манастира е открит каменен календар с 12 годишният цикъл на прабългарите, сега в НИМ.
Също близо до манастира е природната забележителност Водопада Котлите (може да прочетете пътепис само за този участък), като местните наричат реката Драгула или Дракула…

Разбоишкият манастир Въведение Богородично е (или трябва да бъде) перлата в короната от манастири по река Нишава. Той е единственият скален манастир в западна България. Намира се на склона на скала на около 20 м. над реката. До църквата води стълба в скалите, а жилищните постройки са от другата страна на реката на малка поляна. Манастира е построен през XVI в., но нишата където е църквата е използвана за молитви от XII век. В църквата все още има няколко запазени стенописа, но повечето са унищожени в началото на XX век, когато църквата по настояване на кмета е боядисана в бяло.
Манастира е на около 23 км. от Годеч и на километър от Разбоище. Тук нощувах, като първо опитах да направя лагер в близост до манастира, но монаха или попа ме прати от другата страна на влаковата линия до реката, по далеч от комплекса.

Ден 2

На другият ден продължих. На около километър от Разбоишкия се намира Чепърлянският манастир Св. Петка. „Нов“ манастир, построен в началото на миналият век. Тук няма интересни стенописи или архитектура, но е близо до реката и много хора идват в района за пикник и къмпинг.

 

Стигането обаче от Чепърлянският манастир до църквата на Беренде се оказа интересно. Уж има на картата път, но се наложи пратен от местните да вървя по влаковата линия. Което нямаше да е проблем, ако заради ограниченото си ползване не беше превзета от растителноста. Така че, бе останал само един тунел в дърветата прочистван от влаковете и къпинак от двете страни. За щастие срещнах само един влак и успях да намеря място да мине покрай мен.

Църквата Св. Петър до Беренде е една от най-старите в България. Постройката и стенописите са от XIII или XIV век… Да видиш нещо толкова старо е уникално. Църквата е обявена за паметник на културата, но всеки ден се руши по-малко и положението се влошава. Скоро сигурно ще изчезне.
Намира се до река Нишава, на около 1,2 км. от селото западно. Ще ви трябва ключ от собственика на единственият в селото магазин/кръчма.

Интересен каменен път води от Беренде към Беренде извор. Може би римски. Църквата Св. Петка е в края на селото посока село Калотина, в гробищата. До църквата е оброчен кръст на Света Петка.

От Беренде извор си хванах автобус за София. За два дни направих 44 км. през 11 църкви и манастира. А това е около половината в района, така че, ще е хубаво да се върна пак.

Бурел и Висок Висок Вучибаба Западен Балкан и Предбалкан Западна България Западна Стара планина Из България Манастири и оброци из Краище и Бурел Стара планина