Водопад Котлите и Разбоишки, Чепърлянски и Букоровски манастири
Колкото и да харесвам района на Калотина и Годеч и манастирите там, водопад Котлите все е оставал встрани от пътуванията ми в тази посока. За съжаление избрах и грешно време да го посетим. Малката река, която го образува през лятото пресъхва.Слязохме малко преди село Разбоище от буса, на разклона, който
Еко пътека Лозен
За Еко пътека Лозен са характерни две неща. Първо – не е Еко и Второ – не е пътека. Черните и горски пътища свързващи вр. Половраг с паметника на Списаревски са далеч от приятно място след дъжд, а през лятото „маането на гащи“ из сухият храсталак не е приятно. Затова
Драгоманското блато и връх Петровски кръст
На по-малко от 40 км от София се намира бижуто Драгоманско блато. И не е нужно да сте орнитолог или запален по „еко“-то за да се насладите на природата там. Дори за любителите на „просто“ разходки или родители с пълни с енергия и нетърпеливи деца мястото е прекрасно. Хубаво е
Пещера Елата
Решихме – пещера с отвес. Но да е лесно. И на близо. И красиво като в Ластовицата. И избора беше един – Елата. (UPDATE: на 29.03 отидохме отново специално за да снимаме, а снимките са добавени в този албум)
Одрин – Лозенград и Странджа (EVKM 2018)
Одрин – Лозенград /88 км /ден 8 от EVKM 2018 Сутринта малко след 6:30 Хакан, моя Couchsurfing хост в Одрин се прибра от работа. Сбогувахме се и поех на път. Вместо по централният пък към Киркларели, поех на север и излязох над града. Когато спрях до една бензиностанция на едно
Ивайловград и Одрин / 63 км. (EVKM 2018)
Над Белополяне се оказа, че съм спал до защитена местност с орхидеи.. Нямаше за къде да бързам, имах 20-25 км до Ивайловград, където щях да пренощувам и почина, а на следващия ден да пристигна в Одрин. Затова, въпреки че станах рано, тръгнах едва към 9:30 след дълга фото сесия. По
По пътя на Желязната завеса – EuroVelo 13 Юг (EVKM 2018)
Чатъма – Тешел / 62 км /ден 1 от EVKM 2018 Отдавна исках да покарам повече по Пътя на желязната завеса в Родопите. След Лагера С дъх на смола тази възможност се отдаде. Така или иначе бях на Беглика с колелото и дисагите. Наспах се добре след като лагера свърши,
Хижа Алеко – УБ Физкултурник – Железница
Лично за мен най-красивият маршрут в районът на Алеко е пътеката към станция Академика. От плаца пред хижата се потегля по асфалтова алея към писта „Витошко Лале“. Скоро след пресичането на пистата се навлиза във красива смърчова гора. След около 100 м е разклонът за станция Академика. Пътеката за нея
Кносос
Има причина да се върна в Ираклион, си мислех. Нещо съм пропуснал сигурно. Не може да съм на Крит и като се върна да кажа, че не съм видял най-голямото Минойско постижение. Затова към 9 и малко се изнесох към центъра и от първата будка се сдобих с оранжев билет.
Перките на Зирос и руините на Етия
Скалия е уникално място. Вятъра и водата са превърнали платото в приказно място на кули и дворци от варовик. Дори по утъпканата пътека трябва да гледаш в краката си.Бавно и славно започнах да слизам към платото на Зирос. Тук също има вятърни мелници, но не чак толкова много и голями
Като Закрос – пещерата Пелекита и каньона на мъртвите
Денят с най-хубавият изгрев (все пак бях на източната част на острова) дойде. А в края на деня се оказа и с най-красивият залез. Но за него накрая. Първо изгрева над Либийско море. Тръгнах рано покрай брега. Вървенето е приятно, но бавно заради острите камъни и кари. А както забелязах,
До плажа Карумес
Излязох от каньона в 10:00 и веднага седнах на кафе в Екзо Мулияна. Поразпитах за автобуси за Ситиа, но имаше чак на обяд, затова излязох на пътя и вдигнах палец. И 5 минути по-късно вече седях на задната седалка в автомобила на млада двойка – Ана и Йоанис (естествено). В