Гложенски манастир и пещерата Моровица

| Гложене – Гложенски манастир – пещера Моровица

Продължителност:	Еднодневна екскурзия
Преход:	14.9 км
Денивелация:	453 м
Начало:	с. Гложене
Край:	с. Гложене
Трудност:	🛈
Маршрут:	GPX/KML Kарта В Google

Как се стига:

Най-близкият областен град е Ловеч.

с. Гложене

Има два начина да направите този маршрут – мързелив и правилен. Мързеливият е на трака тук – качват ви до манастира, отивате до пещерата и слизате до селото. Доста хора го правят, тъй като достигането до село Гложене е предизвикателство само по себе си. Автобусите за Тетевен не предлагат много опции, и туризма в района на Ябланица – Тетевен – Рибарица е приоритизиран за автомобили. Манастира изглежда като кацнал – както повечето биха го описали и има интересна архитектура, а обикновенно и интересни характери като монаси. Но нека не ви развалят настроението за деня.

Пътя за пещерата е черният път явяващ се продължение на асфалта до манастира и води към обширна поляна с панорамна гледка, както към манастира, така и към селото долу. Табели има и (еко)пътеката в повечето си участъци се следва ясно, но имайте предвид сезона – има няколко участъка, които да доста стръмни и технични, а калта ги прави по-опасни отколкото еко.

Пещерата наистина е една от най-големите в страната, но за не-спелеолози е достъпен само района около входа на първият етаж. По голяма част от самата пещера се простира след 60+ отвес и е достъпна за обучени пещерняци. Но колкото и да харесвам широкия и голям отвес, приятен и за спускане и за качване, дори аз със хроничният си синозит не мога да изкарам дълго на дъното на пещерата. Тук се намира една от големите колонии прилепи и количеството гуано, съответно миризма на амоняк са извън скалата. Връщането до манастира е по същият път.

Пътеката от-за манстира към селото отнема около час и малко за качване и под час за слизане. Ако тръгвате от селото – нормалният вариант за този маршрут – тя започва в края му през мост над Вит. Маркировката е стара, но я има. Има и места за почивка, но си личи, че последните години пътеката е занемарена. Най-приятен маршрута е в късна пролет, началото на лятото или септември-октомври.