| До храмовия кладенец в с. Старо Гърло
| Продължителност: | Еднодневна екскурзия |
|---|---|
| Преход: | 8.06 км |
| Денивелация: | 275 м |
| Начало: | с. Гърло |
| Край: | с. Гърло |
| Трудност: |
|
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
Новият път към Кладенеца над Гърло има един основен недостатък – не минава през Старо Гърло. Много е вероятно той да е прокаран точно заради това, да привлече туристите самото село Гърло и да остави малкото жители на Старо Гърло намира. Ако можете да се съобразите с тези неща, ето маршрута които аз правя и препоръчвам.
От центъра на селото до махала Старо Гърло са около 2 км, така че ако сте с кола може да я оставите по-близо до махалата, но трябва да внимавате на слизане да не си удължите маршрута. Целта на минаването през тази махала е да видите старите гробища до селото. На повечето карти и пътеводители са отбелязани като средновековни. А километър след него е стената на язовир Красава. Пътя е преграден, но може да се мине по самата стена. В края й, при преливника има леко откатерване/прескачане/както искате му казвайте – но е ясно, че не е официално и най-вече публично достъпно. Но ако някой ви направи забележка или направо се скара, че минавате от там, оправданието, че „някакъв идиот в интернет“ го препоръчва, няма да мине.
Вече зад язовира, гледайте да не слизате в рекичката, а дръжте височината (даже качете нагоре) на стената. В дясно може да видите някакви „руини“ – римската баня, а кладенеца е 50 метра по натам и леко нагоре. Кладенеца се води храмов, тъй като има доста сходства с мегалитни паметници от бронзовата епоха в Сардиния. Тъй като това е единственият подобен обект в страната, а и Сардиния е доста далеч и около кладенеца не е намерено нищо от епохата, но доста от римско време и средновековие (покрай банята и крепоста на хълма) е трудно да се каже за какво и от кога е кладенеца.
Връщането към селото може да стане по черният път през хълма. Когато сте по-близо до върха му може да се отбието да разгледате иманярските изкопи. Може би ако знаехме какво са търсили или какво са намерили иманярите, щяхме да знаем и повече за самият кладенец.







