От Долна баня до София

| Веломаршрут Долна баня – Самоков – София

Докато бях на Беглика, всяка сутрин пусках снимка на прекрасните утрини на Чатъма. Днес се събудих с идеята да изненадам всички знаещи, че съм в Родопите със снимка на Рила. Излязох от палатката, но Рила я нямаше. Тежки облаци скриваха не само високите ѝ върхове, но и цялата планина. Събрах си багажа, че по околните ниви започваха да прииждат стопаните им нарамили мотики.

Бързо влязох в Марица, а малко след това и в Радуил. Имах спомен, че има и друг път към Самоков, но предпочетох да карам по „главният“ път, а и табели липсваха. В Радуил бях в 9:20 и спрях за кафе. Седнах острани на кафенето на бурдюра, а възрастен господин минавайки покрай мен, намигна приятелски – „Събираме сили за байра?“. Наистина предстоеше изкачване към Боровец. Малко по-късо от Юндолското и не толкова стръмно. Започна с леко и приятно изкачване, като малко по-малко наклона се увеличаваше. Най-полезното обаче в центъра на селото бе разписанието на автобусите и интересната карта на тази част на Рила.

Напускайки Община Долна баня, пътя стана по-лош, като и свлачище прекъсва едната лента и то на завой. Естествено на това място се засили и трафика. Както нямаше коли, и изведнъж една след друга… Колкото и да не беше стръмно или трудно, все пак ми отне 2 часа да стигна най-високата точка по пътя – разклона за хижа Шумнатица, а от него до Боровец са не повече от 5 мин.

Всъщност табелата е сравнително далеч от т. нар. център на курорта, а пътя с много разхождащи се хора. Но го казвам като нещо хубаво и карането из Боровец създава приятно чувство. От тук пътя го знаех. Лудо спускане към Самоков, газ по равното да изкача Язовирната стена и после пак спускане към София. И наистина до Самоков слязох за половин час. Минах през града транзит, а на объркващите кръстовища около центъра си помагах с ръце да обясня как точно искам да завия и накъде съм тръгнал. След Самоков пътя е хубав, но не много широк, а факта, че е прав и равен, кара шофьорите да вдигат висока скорост. Покрай язовира не харесвам факта, че гледки към водата няма много. Натисках на педалите, а пътя изглеждаше, че се спуска. Завой след завой и към 14:30 бях на стената. Седнах на една пейка и хапнах, зяпайки отегчените полицаи на бариерата. Трябваше да спра на Щъркелово гнездо и да се насладя на язовира.

Час след обяда вече бях на Урвич, а след това бързо минах и през Кокаляне и Панчарево. Вече се усещаше, че карам софийско градско. Хубаво е на Панчаревското езеро, ама пътя покрай язовира за колело – ад. А уж зона за рекреация. Явно за районният кмет лежането на тревата покрай водата и яденето на кюфтета и кебабчета е представата за почивка. Насладата от карането през деня започна да спада и замества от досадата от конфронтацията със шофьорите. Излязох на Цариградско шосе от Горубляне в 17:00 и до 20:00 пресичах София към дома.

Таз годишните ВелоРодопи бяха спонтанни и кратки. Но за 4 дни минах 340 км, но и качих 6000 метра. Така че, останах и доволен и уморен.

Трак

България Вело излети и туринг Велотуринг Домино Искър Тур Крос кънтри и вело излети Около София По река Искър