| Веломаршрут Мездра – Роман – Червен бряг – Искър
| Веломаршрут Мездра – Роман – Червен бряг – Искър
Въпреки, че цяла нощ из околните ниви виеха чакали, спах добре и до късно. Закачах дисагите на колелото, когато по пътя започнаха да се появяват хора тръгнали към градините наоколо. Нямах вода затова, немит и още сънен се отправих към Царевец. На не повече от 50-100 м от мястото където спах, видях широк коларски път да подсича склона и евентуално той да слиза към скалите и графитите. Но ентусиазма ми вече се бе изпарил и сутрешното кафе и зареждане на телефона бяха по-приоритетни. Кафенето в почивният ден бе пълно. Взех си кафе, нещо сладко за закуска, сложих телефона на контакта и завлякох стол под една сянка, по-далеч от тълпата. Понякога ми харесва да говоря със случайни хора за това какво правя, къде ходя, понякога не. Не и когато знам, че въпросите няма да са това къде съм бил и къде отивам, а откъде това свободно време и пари за да пътувам и глухота за отговори, че нямам и от двете, но обожавам да го правя. За някои хора материалното е не само най-важното, но и единственото… Харесвам Царевец като село, но съседното Старо село ми е още по приятно. Видях чешма в края на селото и спрях да напълня празното шише. Тъкмо тръгвах и видях двама велосипедисти засилили се по пътя. Изчаках да минат за да се включа в пътя зад тях. Обикновенно шосейните спортисти (за каквито помислих и тези двамата) ме подминават с устрем, а често дори не поздравяват. Приел съм го, имаме различни приоритети. Но когато погледнах към пътя отново и за моя изненада те бяха спряли. Оказаха се не „бегачи“, а туристи. Добри и Павел. Не попитах от къде идваха, но вероятно от Мездра или Враца и казаха, че ще карат до Плевен. Нямаха дисаги, само раници на гърба и бяха излязли за едно/дву дневно каране. Поговорихме за различни маршрути и пътища наоколо и тъй като ги чакаше път и бяха леки и бързи продължиха устремено по склона надолу към Струпец и Роман. Преди разклона за Синьо бърдо и манастира ме хвана бариерата на влаковият прелез. Имаше време, но изчаках. Когато влака премина снимах с фотоапарата, а машиниста ме поздрави като допълнително пусна звуковият сигнал на влака.
Баира Струпец – Роман го помня много добре. Надявах се от тази страна да е по-добре и макар, че нямаше голяма разлика (може би повечето сянка при изкачване), мина бързо и без умора. Спуснах се бързо и без оглеждане минах през кръговото в Роман и веднага след моста завих наляво към Кунино. Този път е прекрасен. Подобрената асфалтова версия на пътя след Караш и Средни рид покрай Малък Искър. На хълм вдясно се вижда голям кръст, а под него стена на мини ВЕЦ. За ползите и вредите от тези съоръжения превърнали Искъра в едно огромно блато, може много да се говори, но няма кой да чува. При поредното заблатяване спрях на покъртителна гледка. Пънове на стотици дървета се показваха малко над водата, ясен признак, че са отрязани след наводняването на района.
В Кунино имах две възможности да продължа. По любимият ми черен път покрай скалите, реката и жп линията до Карлуково и от там да проверя наистина ли има черен път и до Реселец досами реката. Или по официалният асфалтов път директно към Реселец. Така и така бях сам, а Карлуково съм обещал на приятели за влизане в пещери, реших да продължа директно по асфалта. Но в края на селото асфалта свърши и по склона се изкачваше макадамен път. За да съм сигурен, че това е правилният път, попитах една дама живееща в съседната къща. -„Да, това е. И е такъв само 200 м., после пак си е асфалтов…“
Знам от опит, че местен човек каже ли един завой, значи са 10. Кажат ли 100 м, значи си е поне километър, а в случая наистина се оказаха цели два. По целият склон, до след кариерата над селото не става за каране, или поне на колело с дисаги. Оказа се, че целият път до Реселец е лош като настилка, с много нагоре-надолу и е по-скоро забавен, отколкото приятен за каране. Но пък от хълма по който минава се открива невероятна гледка към слабо познатият каньон зад село Кунино (който задължително ми влиза в списъка за посещение) и долината около реката и красивите скали около Кунино и Карлуково. Даже се вижда и входа на пещерата Проходна.
За малко повече от час бях в Реселец, около 14:30. Тук има чудно място за лагер с чешма и пейки, но бях сметнал, че от лагера сутринта до Байкал са около 120 км и исках да видя колко близо до целта си можех да стигна и продължих. От тук започваше безкрайното равно. Все пак в Червен бряг спрях за покупки и лимонадена бира, след което за час стигнах до Койнаре, а след това за час и половина и до Искър. Точно преди града пресякох отново реката, а вдясно от сегашният път се виждат останките на стар железен мост, който заради трафика не можах да спра да снимам, а си заслужаваше.
Тук в града разклона към Староселци е малко трики, въпреки табелите. Имах 10 км до селото и 35 км до брега на Дунав. Вече бе 19:00 и реших, че някъде между града и следващото село ще къмпингувам. Малко над града видях и втората чешма за деня, чудно място за къмпинг с гледка към града, но реших, че ми е рано. За мое огромно съжаление последваха почти 10 км непрекъснати ниви с пшеница. Малко преди Староселци все пак намерих място и за мен. Сготвих си елда със суха супа и се насладих на кървавочервената луна.
