| Веломаршрут София – Своге – Мездра
| Веломаршрут София – Своге – Мездра
През Искърският пролом
Участъка София – Своге не го бях карал и най-много ме притесняваше. Тук трафика е най-интензивен, а и терена най-разчупен. Пътя постоянно изкачва и спуска по диплите на Мала планина, а след Луково слиза до реката, преминава я и подсича Голема планина. От Нови Искър до Своге са около 25 км и въпреки терена го преминах за час и половина. Пътя се оказа лек, приятен и подходящ за каране. Бях си предвидил повече време за този участък и реших, че заслужавам едно шкембе в Солей, където всеки път спираме след катерене или разходка по дефилето. Обяда имаше и друго предназначение. Чак след като тръгнах от нас, забелязах, че оставеният да се зарежда през нощта телефон е едва на 40%.
От Своге пътя слиза близо над реката, в голямата си част равен, с много завои, но с постоянно сваляне на денивелацията. Селата са през 10-тина км. и времето между тях е неусетно. Ако бяхме група, може би щяхме да спрем и на Джуглата, и на Скакля и да се качим до Темната дупка. Но аз съм в района доста често и сега сам, не мислех да спирам на места където преди съм бил. Изключение направих за Лакатник, където спрях да изпуша цигара на гърба на ресторанта до Житолюб – на брега на малкото изкуствено езеро. 
От нас до Лакатник са около 60-65 км. така че мислех в зависимост от скороста това да е едно от местата за лагер, но бях там в 14:00. Следващото подходящо място което мислех бе около Черепишкият манастир, където пък бях в 16:30. Затова и продължих към Мездра. На Ребърково спрях за кафе и както седнах се изсипа невероятен порой. Бързо отмина, но местните опитаха да подхванат разговор с мен и то от сорта – О, от София си? Можеш ли да ми намериш работа в строителството? Работиш на компютър!? А, работи ли ти се в дърводобива? 30 лв. надник, ако натовариш 2 камиона… И през цялото време се смееха на „местният идиот“ разхождащ се безцелно под дъжда, неосъзнавайки колко тънка е разликата в очите на страничният наблюдател между него и тях…
След Ребърково се сблъсках с най-големият си кошмар за деня. Макар, че участъка е едва 4,5 км и отнема около 15 минути, движението по главният път Е79 оставя спомен за цял живот. В самата Мездра, табели към Брусен и Царевец няма, завъртях около гарата и само с три питания излязох в индустриалната зона на бетонен изоставен път. После се оказа, че има и друг паралелен път, но е все тая. Преди по време на Карст-о-байкия се опитах отново да посетя скалните графити под Царевец за които има информационни табели и в Мездра и в селото, но никаква подсказка къде е отбивката за тях на пътя. Мислех, че мога да отида да спя в близост до тях. Малко преди селото видях група изоставени къщи и спорадични парцели градини и реших да лагерувам там с идеята да сляза до скалите и графитите пеша. Черният път, доста разкалян от преваляванията през целият ден се оказа, че свършва в градина с млади орехи и лешници. Скалите се виждаха на 150-200 м по надолу, но без пътека и през висока мокра трева. Толкова за деня. 109 км. Разпънах си лагера на терасата на една изоставена къща и се насладих на залеза…
