Бях спал на 27-8 километра от брега на Дунава. А когато стигнах моста над река Искър до село Староселци, съжалих, че не бях стигнал до тук за да нощувам. Красива река, прекрасни поляни. Пътя Кнежа – Крушовене е хубав. Прав, без особен трафик и с хубава сянка. От вчера след Червен бряг вече виждах реката само когато я пресичах. На Староселци я пресякох за 10-и път от София. През останалото време е просто редица тополи на километър-два от пътя. В Брегаре ми направи впечатление колко много велосипедисти имаше по пътя. Но не туристи като мен, а жители на селото ползващи колелото за ежедневната си работа. В Крушовене на центъра се заформяше пазар, като най-голямо впечатление ми направи естествено, сергията с вело части и резервни вътрешни и външни гуми. Когато минавах покрай тях, няколко човека ме поздравиха с „Hi“. Тук хората са свикнали да виждат вело туристи с дисаги (от Крушовене вече карах по EuroVelo 6), но за съжаление в голямата си част чужденци. От тук до Байкал е малко по-тесен път и доста пъти се разминах с камиони идващи от кариера или брега на Дунав пълни с пясък или чакъл. Но пък е красиво. Огромни макови полета и песъчливи хълмчета, надупчени от гнездата на лястовици. От Староселци до Байкал стигнах за около два часа и половина.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-KidPt65Z8Bw/V0fkxWuFbOI/AAAAAAAAgXM/UkbaOo2SpF0DmA06rm6yC00ml5AWMMacQCHM/s144-o/DSC03271.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289246941209783522″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03271.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-E-Cmb4lJzIE/V0fkxeV1_WI/AAAAAAAAgXM/4vDesTHVyFg4avwmL7LucdbqhL_q5-OmACHM/s144-o/DSC03267.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289246943255592290″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03267.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-l_kHMjm2AQQ/V0fkxVijljI/AAAAAAAAgXM/fuJS0_-orYkOr8h-io3BsTGrPzz3AqxfQCHM/s144-o/DSC03266.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289246940892993074″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03266.JPG“ image_size=“3264×2448″ ]
Особено ми хареса инфо табелата „С велосипед до Байкал“ – ВБ. Минах през цялото село до къмпинга и пристанището за да видя Дунава. Някакво странно е когато пътя свърши на крайната ти цел. Направих си селфи с реката за фон, повъртях се още малко и обърнах връщайки се в селото. На центъра видях магазин и сладкарница и избрах да седна в сладкарницата на по бира. Жената там е … странна… Не разбрах нелюбезна ли е, ядосана на нещо или просто да има клиенти е най-досадното нещо на света за нея. Още повече, че заради телефона, а и за да реша накъде да тръгна от тук, си взех още една бира и баничка. Между другото, нали хората от Северна България и в частност Област Плевен разбирате, че тесто за кифли със сирене не се нарича баница? Не, че не е вкусно, просто казвам.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-X-6hKfgu8e8/V0fqTYR-fSI/AAAAAAAAgV4/Hpd-baqJJ0k28OLRYltp41LE9XkXA2XSACHM/s144-o/PHOTO_20160523_105422.jpg“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289253023302450466″ caption=““ type=“image“ alt=“PHOTO_20160523_105422.jpg“ image_size=“2448×3264″ peg_single_image_size=“w260″ ][peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-XnQ7X81T_18/V0fkxe_NR-I/AAAAAAAAgXM/sJ8F2lXtrhEHjO5ZLuJm5UNaEsR0xqiJACHM/s144-o/DSC03270.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289246943429085154″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03270.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w450″ ]
От Байкал можеше да се върна до Крушовене и от там да продължа към Козлодуй и надолу към Враца и Берковица, но щеше да отнеме още 3-4 дни. Или към Плевен и от там така любимият, но „планински“ ПредБалкан. Избрах да карам по EuroVelo 6 през Гиген и Гулянци и да сляза към Тетевен. Затова пресякох за 11-и и както мислех за последен път Искъра.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-1evAxUVpH9k/V0fk4pVkAPI/AAAAAAAAgXM/sEuoLnL0H4cniyUG7hCuBsK7lAEAC-m3wCHM/s144-o/DSC03272.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247066466287858″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03272.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w750″ ]
Веднага като се влезе в Гиген, те хващат табелите за Улпия Ескус. Руините на римският град са част от самото село, а разкопките са на метри от последните къщи. Но за тези в пълна сила важи израза – Врата в полето. Една никаква ограда с голяма незаключваща се врата. От огромният някога град сега има три камъка на кръст с две-три табели… Но нищо дори загатващо за величието и размера на града. Жалка гледка за съжаление.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-9waRy_JG-XE/V0flA9URVjI/AAAAAAAAgXM/skTaE1j3e1sj0BVQ6V_v7HeLIWm8okJ8wCHM/s144-o/DSC03279.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247209268532786″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03279.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-009cBsumJlE/V0flA_JjVtI/AAAAAAAAgXM/YpZFtoLCfHgm0IhTIHJs4YDx_908Q9fbwCHM/s144-o/DSC03278.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247209760446162″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03278.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-3lLxtfiLlxs/V0fk4uOsrII/AAAAAAAAgXM/zpVd6M8rb7s2487Ki24hBg2jtmYtFsA1ACHM/s144-o/DSC03277.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247067779673218″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03277.JPG“ image_size=“2448×3264″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-WiCEAeorYTw/V0fk4tr8d-I/AAAAAAAAgXM/zIy-UI3H22kxPOk2zV8JvdFv_DdrZM2swCHM/s144-o/DSC03276.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247067633907682″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03276.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-2RqEN8FWVVM/V0fk4kuPQDI/AAAAAAAAgXM/RlumfZH2ZTU1IIb6DMeqTqk57DcOYDyzwCHM/s144-o/DSC03275.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247065227608114″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03275.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-wBIgoNxrhD8/V0fk4rI3YcI/AAAAAAAAgXM/AOGY-zRxVL8I8a0jKSsxTti_tDthYowkwCHM/s144-o/DSC03273.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247066949902786″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03273.JPG“ image_size=“3109×2332″ ]
След руините излязох на пътя за Загражден и Дъбован, по който мислех, че ще карам достатъчно близко до река Дунав. Тук вече табелите по EuroVelo 6 зачестиха. Удобни, удачно направени и достатъчно официални, за да карам по пътя спокойно и със самочуствието, че съм равноправен участник на пътя.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-Eyk_73OfRWY/V0flA5Fce0I/AAAAAAAAgXM/DDUBLLpXQJ4VRA-uWtoktP5kHCC-rlSwQCHM/s144-o/DSC03281.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247208132606786″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03281.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w750″ ]
Правият път, без сянка и с по-голяма жега от нормалната за мен за Май, направи карането до Гулянци уморително. 25-27 км. ми отнеха три часа и половина. Единственото което виждах от Дунава отново бяха редицата тополи на 2-3 км от мен северно. За съжаление този ми първи досег с Дунавският маршрут беше много или малко разочароващ. Може би, ще трябва да направя целият маршрут, за да мога да го оценя истински. Но много се надявам и вярвам, че целият ще ми хареса.
От Гулянци се спуснах по главният път покрай жп линията към Долна Митрополия и Плевен. Пътя обаче е супер натоварен и неприятен за каране. Не препоръчвам, който и да е да тръгва по него. Някъде по пътя подминах една бензиностанция с електронен часовник за време и температура. Беше 29 градуса. А часът 17:30. Осъзнах защо пътя към Загражден ми е бил толкова тегав. Когато стигнах до главният път бая се обърках на кръговите там. Нещо табелите ли бяха малко, аз ли не познавах района. Видях изоставен път спускащ се към село Ясен и тръгнах по него, покрай изоставени военни сгради. В двора на една от тях видях трима чичковци охрана и се заговорих с тях. Показаха ми къде се пресича линията за да вляза в Ясен, но няма истински прелез, а трябваше да нося колелото през няколко коловоза. Препоръчаха ми официалният път към Плевен. Оригиналната ми идея да мина през Къртожабене, май нямаше да стане. Излязох на главният път и предпазливо, тъй като повечето коли завиваха или към Плевен или към София излязох на пътя за Тетевен – Път 305. По него малко след Долни Дъбник, близо до разлив на Вит си намерих чудно място. Чудно, ако не броим комарите. А те бяха толкова много, че си готвих през мрежата на палатката. Но пък влажната зона беше дом на стотици различни птици, така че спах на приятната мелодия от песните им.
