| Разходка из римските руини в центъра на София
| Продължителност: | Еднодневна екскурзия |
|---|---|
| Преход: | 6.50 км |
| Денивелация: | –м |
| Начало: | Метростанция Сердика |
| Край: | кв. Лозенец |
| Трудност: |
|
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
Разходката из римските руини в центъра на София все се върти около разкопките и показаното при оформянето на Метростанция Сердика. От които и изход на метростанцията да излезете може да попаднете на руини. Но тъй като аз идвам към центъра с Люлинското метро и не искам няколко пъти да слизам и да се качвам по стълите на подлезите започвам от страната на ул. Княз Борис I. Излязал на нея се насочвам към задниятр двор на католическата църква „Свети Йосиф“. В интерес на истината от другата страна на булеварда „под“ сградата на Булбанк има 2 интересни църкви, но достъпа до тях не винаги е лесен. В двора на църквата е „възтановена“ така наречената Западна порта. На много места съм срещал, че през нея е влизал в града Виа Милитарис – Диагоналният път, но това е грешно. Всъщност пътя от Западната порта е водел към сегашният площад Възраждане и от там покрай реката към Княжево или Мало Бучино за да се мине към Перник и Кюстендил.
От църквата слизаме към Халите, в приземният етаж на които също са консервирани части от стената на града. Тук и в магазин на ъгъла на Мария Луиза и Екзарх Йосиф са части от Северната стена и порта на Сердика. А зад чешмите с минерална вода в малък парк и още една кула. Тази стена се показва на всяка една карта на Сердика, но това е просто цитадела около агората (сегашното място на Св. Неделя). Града е започвал от височината до Централна гара слизал е до Сточна гара и продължавал на юг през паметника Левски и на Партиарх Евтимий, където е неясно къде е била южната стена, а западната стена е следвала много или малко бул. Христо Ботев пак към Банишора.
Но да се върнем към руините. От минералната вода през малките улички излизаме на Дондуков и хотел Арена ди Сердика. Тук може да се разгледат части от Амфитеатъра, като другата част е под Гьоте институт и Института по културология. Амфитеатъра е построен така че да използва склона на хълма над него. Има приятни и доста тайни за повечето гости на града стълбища от улицата пред хотела към градинката на Двореца и ул. Московска. По тази улица или през градинката излизаме на площада пред Александър Невски и църквата Света София. Самата Света София е „жива“ част от Римска Сердика, около нея има няколко архитектурни експоната, както и разкрита гробница пред нея.
В тази част на града са били в различни периоди гробищните части на града. От църквата до края на градинката около Националната Библиотека и надолу до жълтите павета има разкрити паметни плочи, части от саркофази и други паметници. Всички те са експонирани като паркови елементи и ектериорни детайли в парковете на тези места. Колко от тях ще откриете сами зависи от находчивостта ви да ги търсите :), но най интересните от тях ще намерите в двора на (а и вътре в) Археологическият музей. От другата страна на фонтана пред музея са църквата Св. Георги – Ротондата в двора на Президенството и подлеза с Източната порта на Сердика към Метростанцията и Министерски съвет.
За повечето софианци и гости на града тук и приключва разходката из римските руини. Аз обаче хващам метрото към Лозенец, за да видя едни от най важните и най-неглижирани римски руини в града – а именно тези на базиликата под хълма Лозенец. Тук православие и католицизъм са се отделили едно от друго и според мен това би трябвало да е доста важно събитие, но руините се оставят да обраснат и няма табели или някаква туристическа инфраструктура.
