Цървена ябулка, Църна Трава… И до Власинско езеро

| Веломаршрут Поганово (Сърбия) – Кална – Црна трава – Власина (Сърбия)

Наистина бе студена нощ. Постояно се завивах с якета и полари върху спалният чувал. Сънувах, как това му е последно излизане на старата дружка. Голям е, заема място, но стане ли около нулата без поларено одеало в него, никаква работа не върши. Все пак поспах до 7-7:30, но когато отворих палатката за да се покажа навън, от нея започнаха да падат парчета лед от замръзналата роса.
Изпих си кафето, събрах багажа и излязох на асфалта. Не исках да се връщам назад, а според Гугъл мапс имаше път напред. Нямах карта на района в телефона, а пътната ми карта на България показваше само главните пътища в Сърбия. Затова и преди да тръгна бях си записал в тефтера имената на селата през които трябваше да мина следвайки маршрута. Следващото след Ракита бе Кална. Така че, продължих на юг и влязох в миньорското село. Пълна тишина и пустота. Откъде бяха дошли тези делегации, вчера вечер – никаква идея. Липсата на хора се компенсира от 2-3 табели за пешеходно изкачване на граничният вр. Руен. 4 часа преход. Изключително много, при положение, че не бях спал на повече от 3-4 км. от браздата, а самият връх бе nа около 6-7 км.
Макар и черен, пътя беше много хубав и ставаше за каране дори със шосейните гуми. Леко и приятно се изкачваше за да излезе от долината на реката, където е село Ракита. Отне ми 2 часа да изляза на билото и да установя, че на билото е важен разклон.
За мое щастие на расклона имаше камион за дърва и поговорих със шофьора. Обясни ми, че към Кална (зад табелата и на изток) пътя е дълъг и много лош – разкалян, с големи локви и дълбоки бразди от гумите на камиони. Но по-кратък до асфалта. Този пък към Червена ябълка бил по хубав, а след това направо хубав, но до асфалта било далеч. Още повече, че този път се обръщаше отново на север и удължаваше пътя ми с около 20 км. При това положение, ако бях с маутин байк, нямаше да има каквото и да е чудене. Но сега въпроса бе – каране в обратната посока 2-3 часа или бутане и носене 2-3 часа насред граничната гора… Затова и предпочетох по-дългият, но „хубав“ път с опцията да наваксам времето на асфалта. И след малко като видях, какво има в предвид шофьора под хубав път, отдъхнах от взетото решение.
В самото село Червена ябълка е доста объркано. То всъщност се състои от няколко групи разпръснати къщи, като махали, като видях не повече от 2-3 стари автомобила паркирани и само една баба. За да изляза от тази плетеница от между махаленски пътища следвах коловозите от камионите за дърва и скоро излязох в близост до манастира и кариерата за чакъл под селото. Тук заради камионите на кариерата пътя наистина е хубав, макар и без асфалт.
Когато излязох на пътя отново сметнах къде съм и леко притеснен установих, че съм слязъл до около 350-400 м.н.в., а целта на пътуването за днес – Власинското езеро бе на около 1250-1300 м.н.в. Щях да карам по асфалт, но дали щях да наваксам времето при постоянното изкачване?! Все пак за час излязох на селото където щях да сляза от Кална – Састав река, което се оказа важен разклон с голям пост на Гранична полиция Сърбия. И точно с патрула спрях да говоря. На входа на селото имаше табела за Стрезимировци – 18 км в ляво и Власинско езеро – 36 км. на дясно. А аз от Гугъл бях разбрал, че пътя към границата и КПП-то минава само през езерото. Оказа се обаче, че малко след Кална имало няколко километра черен път (с идеята за асфалтиране), който слиза току граничният пункт. Исках да видя езерото, затова и продължих по асфалта. А пътя наистина си заслужава. Малък, но хубав, с красиви гледки, е истинско удоволствие да караш по него, а трафика не е толкова интензивен.
Малко преди 17:00 достигнах Църна трава. Голямо село, нещо като Трекляно – общински център, но много по живо и активно. Тук видях и първата вело табела. В района на Власинско езеро има поставени табели за велотуристите указващи посоките към езерото и близките градове.
Покарах още малко и скоро долината започна да се разширява. 10 минути след 18:00 пристигнах на язовирната стена на езерото.
Макар, че на картата която разгледах имаше обозначен къмпинг, карайки покрай брега не открих табела към него. Не бях много сигурен, колко е легално свободното къмпингуване в района и дали ако разпъна палатка на брега, няма отново да бъда посетен от полицията. Въпреки това открих чудесно място не далеч от брега, под едно дърво. Не далеч от мястото бяха извадени на брега няколко лодки, но рибарски лагери нямаше. Докато се сушеше палатката, запалих огън за да си сготвя за вечеря и малко преди мръкване притежателите на лодките все пак се появиха. Разговорихме се и отново бях предупреден за ниските температури в района по това време на годината. Този филм снощи го гледах и сега бях подготвен и след обилна вечеря и нощни снимки легнах и заспах без проблем. Разтоянието минато през деня бе малко – около 60 км, но денят бе дълъг и пълен с приключения…

Трак

Вело излети и туринг Велотуринг Малко задгранично Сърбия Тематични маршрути