Денят започна малко странно. Сънувах двойка приятели, които не бях виждал от години. „Трябва да им се обадя, след като се върна в София“ си помислих. Ден 4 трябваше да ми е за почивка. Има много какво да се види около и в самият Триград. Но като се събудих нещо ме притесняваше… И просто си опаковах нещата и тръгнах. Спрях на водопада да направя няколко снимки и един старец започна да ме придумва да си купя от него Мурсалски чай.Бях му първи клиент и оставих два лева. Племеницата ми харесва чая, така че, всички останаха доволни от сделката 🙂
Излизането от Триградското ждрело е лесно, приятно спускане и след час и половина стигнах Девин. Няколко метра преди табелата на града се разминах с кола в която видях познати лица. Същите приятели, които сънувах през ноща. Те също ме видяха и спряха. Невероятна среща. Прекарахме цял час да си говорим за годините през които не се бяхме виждали и моето и тяхното пътуване из Родопите, което ни срещна. Те бяха тръгнали за хижа Триград, където щях и аз да бъда, ако бях си взел почивен ден от карането. Но продължих и целта ми за деня беше Смолянските езера.
Разделихме се с обещанието да се чуем и видим в София и аз продължих за Широка лъка. Само 15 км. са, но с постоянно изкачване и скоро почувствах умората от предишните дни. Отне ми два часа да стигна Широка лъка към 14:00 часа, където спрях за обяд с цели две бири. Мамка им, на тези две бири…
Мислех, че храната и напитките ще помогнат, но като тръгнах бе по зле. Следващите 7 км. до Стойките, ми отнеха нови два часа. Дотук с идеята за Смолян… Влязох в местният магазин и си взех два домата, две люти чушлета и патронче мастика. 15 минути от магазина, намерих перфектното място за къмпинг с чешма и маса с пейка. Направих си салата, отворих бутилката, сложих спагети да се варят и започнах да се наслаждавам на започващата вечер… Разочарованието , че днес карах само 45 км, лека по-лека започна да намалява заедно със съдържанието на бутилката…
