Още по тъмно чувах стъпки около палатката си. Бялото братство се изнасяше към езерото Бъбрека за посрещане на изгрева и големият танц. Така че, се събудих рано, изпих едно бързо кафе и си проверих фотоапарата. И с голямата тълпа закрачих нагоре.
Когато си близо до кръгът танцуващи, е невъзможно да рабереш мащаба на това нещо. И затова аз отидох нагоре по хълма за да наблюдавам кръга от горе…
Малък самолет се появи, явно за да прави снимки от високо, но шумът развали и наруши чара и движенията на братството. Малко по-малко стигнах Езерния връх и гледката беше невероятна.
Беше средата на деня, така че, трябваше да реша, какво да правя. Можеше да продължа към хижа Вазов (за Мальовица бе малко късно) или да тръгна по маршрут близо до градовете долу, за да ми е по лесно прибирането. И защото исках да видя хижа и водопад Скакавица (където ни изненада лавината), тръгнах в тази посока. Събрах си палатката и тръгнах по кратката пътека от хижа Рилски езера към Скакавица. Понеже района около хижата и водопада е защитен резерват, преди да си направя лагера, попитах хижарката – млада дама, къде да разгъна палатката. Посочи ми границите на резервата, но малко прикрих лагера, да не се набива на очи.
Приятна кратка разходка, много да видиш наоколо, добре прекарано време и красива природа… и студена бира в хижата…
