Смилян – Фотиново / 81 км /ден 3 от EVKM 2018
Събудих се и всичко беше бяло. Бели облаци се стелеха ниско и влажно. Чак когато допих кафето, леко се вдигнаха и откриха байра отсреща.
Минах по въжения мост и излязох на асфалта. Пътят Смилян – Бяла река изглежда нов, с пешеходна зона и маркировка за велосипеди. И наистина е прекрасен за каране, поне в участъци, където пръст и камъни не са се свлекли на пътя. Явно проектиран и направен с чисто туристическа цел, рядко е поддържан, но пък е чудесна връзка между Смилян и Рудозем.
Имах идея да спра в Бяла река и да пия кафе, но селото е малко с ред къщи от двете страни на пътя и без видими работещи магазини/кафенета, особено в по-ранните часове. Така и час след тръгването в 9:00 бях в Рудозем. Пътя явно не минава през центъра, та в един от кварталите преди съвсем да съм излязъл от града спрях за кафе, което изпих седнал на тротоара. Удачно време и да проведа скучен работен разговор със София. Днес не валеше, и бързо стана горещо.
За има- няма 40 минути стигнах и Мадан. Хубав град. Мисля, че го харесвам. Между него и Златоград обаче има един приличен байр. Хубавата новина за мен бяха множеството сливови дървета и няколко чешми. Отне ми близо два часа и половина да изкача до най-високата точка. Там се намира разклона за село Страшимир, нещо като ханче и интересна табела, какво да правим, ако срещнем мечка. Реших, че със Златоград, западните Родопи и мечките са зад гърба ми и я прочетох на две-на три.
Последвалото спускане, мога да определя, като незабравимо и дълго. В сравнение с него Предела – Смолян е като тиха и кратка въздишка. За 40 минути с над 30 км в час и със схванати пръсти на спирачките влязох в града. Влязох през първия мост, нетърпелив да се махна от главния асфалт. Може би, малко прибързах защото в горната част на града улиците са или на дупки или към етнографската част с паваж. Не се застоях много в стария град, направих няколко снимки на улиците и слязох към центъра да хапна. Миналия път тук доста се разходих, а спомена ми бе за вкусна и евтина храна. Но не виждах нищо подходящо да седна. Накрая мернах табела за дюнери и примирен спрях. За мое съжаление собственика го нямаше, оставил баща си в будката и вместо дюнер, хапнах парче пиле. Пак вкусно и отново евтино.
Към 3 потеглих от Златоград и в 4 вече бях в Бенковски. След селото се отбих отново да снимам Крокодила.
Цел за деня ми беше Фотиново и скалните костенурки там. Маршрута ми на картата минаваше през село Дрена глава, но тъкмо на входа на селото имаше табела за Фотиново по главния път и продължих по него. Влязох във Фотиново и след кратко мотаене и търсене се обадих на Алекс за консултация, а попитах и местните. Те естествено не знаеха и ме пратиха към горния край на селото. Това се оказа отбелязаното на моята карта като съвсем друго село – Загоричане. Алекс ме опъти към Т-образно кръстовище. Подминах цялото Загоричане или Фотиново и наистина излязох на такова кръстовище. Там и ги намерих. Оказва се, че наистина е трябвало да мина през Дрена глава.
В интерес на истината останах разочарован. Много е спорно дали Костенурките са мегалитни изображения или игра на природата. Изглеждат повече като вулканична заигравка и нищо чудно, че местните не им обръщат внимание и са обърнали мястото на сметище. Харесах си поляна между две гробища и опънах палатката на 20-30 метра от пътя. Толкова за днес.
