Фотиново – река Крумовица / 70 км /ден 4 от EVKM 2018
Рано сутринта отново хвърлих поглед на костенурките с идеята, че ниското слънце ще хвърля по остри сенки и така ще подчертае повече Костенурките. Единственото, което подчертаваше пейзажа бяха кравите, които пасяха наоколо. Краварката – баба в раздрънкана лада, подвикваше и размахваше прът, подкарвайки стадото в различни посоки, без да слиза от колата.
Върнах се през селото до главният път по който дойдох, пресякох го и започнах изкачванията към Джебел. Започнах да се замислям, дали българските представители предложили маршрута за ЕвроВело 13 някога са карали колело с дисаги. Изкачването на Предела за да се мине през Смолян, изкачването от Мадан към Страшимир, а сега и безсмисленото качване към Джебел. Ало, колело с човек на него и багаж е над 100 килограма…
Всъщност не било безсмислено (според създателите на маршрута). След два часа и половина стигнах предел с кръстовище и хубава чешма. На разклона имаше табела за Крепостта Устра, но… на 10 км и както проверих, след още 300 м положителна денивелация ( 🙂 ). Значи поне час и половина в едната посока и после малко над половин час връщане. Вече беше почти обяд, а аз не бях минал и 20 км. Логично от Фотиново (Кирково), към Крумовград е маршрута да мине през Стрижба и Токачка – не натоварени междуселски пътища, с 20 км по-кратко и с около 200 м по-малко изкачване.
Изобщо не се замислих дали да отивам към Устра, а се спуснах към Джебел. Не се замислих и дали да спирам в Джебел, а и за какво точно. Набрал инерция по хубавия път стигнах бързо до магистралния път за Маказа. Включването в него е малко не комфортно, но карането е сравнително ОК. И бързо стигнах Момчилград.
Първоначалния план бе за обяд в Джебел, но вече почти 2 спрях в Момчилград. Покрай ходенията със „Светлина и култ„, знаех най-вкусните банички в града и директно се насочих на там. След като похапнах добре, седнах в градската градина с чаша кафе.
Денят бе изключително топъл и изобщо не ми се тръгваше от Момчилград и сенчестата градина. Но трябваше. Преди да тръгна, все пак минах през магазин и аптека, най-вече за разтворими таблетки с витамини, нещо от което смятах, че имам нужда.
Ако смятах, че изкачването към Джебел е дълго и изморително със 20-те си км и плюс 200 метра нагоре, то между Момчилград и Крумовград от 30 км имах 20 изкачване с 400 м денивелация. Целта ми бе да стигна до някое до селата след Крумовград за да спя там, но ставаше все по-късно и разгледах картата за други опции. Около моста на река Крумовица видях чешма и кладенец и реших да спра там някъде.
Някъде около Ауста или Звездел долината на река Крумовица се отвори. Спрях да снимам. Веднага си помислих, че ако трябва да избирам между долините на Арда, Върбица и Крумовица, Крумовица е моето място. Не само заради времето прекарано покрай Кован кая, Морянци и Поточница. Просто е супер красива.
Спуснах се към моста над реката и спрях преди него за да проверя разклончето с кладенеца. Старият мост е бил впечатляващ. Тръгнах по черния път, но нещо не ме грабваше като място за къмпинг. Както повечето черни пърища покрай реки и този бе използван за сметище. Явно градовете Крумовград и Карнобат бяха побратимени, ако се съди по количеството бутилки в дерето. Видях и първата змия за трипа. Открих кладенеца, но нямаше вода. Реших да се върна на пътя и да ползвам беседката от другата страна на моста. Там имаше и чешма, перфектно за вечеря, баня и лагер за тази вечер. А след като слънцето залезе, се видя, че мястото толкова близо до пътя има и предимства – нощни снимки на моста с движещи се автомобили по него.
