Крумовград – Свирачи / 83 км /ден 5 от EVKM 2018
Събудих се рано и успях да тръгна към 7:30. Минах транзит през все още пробуждащия се град и тръгнах по разбития път към Ивайловград. Пътя освен лош, беше и в ремонт, така че имаше избор от класически дупки от едната страна на пътя и пресни изкопи и багери от другата. От спусканията след дългите изкачвания, спирачките бяха почнали да свирят и доста се замислих дали да не поискам от някоя от бригадите с багери и камиони, малко грес. Но привечер щях да съм в Ивайловград и там щях да потърся. Така или иначе днес имах само нагоре до Попско и после „по равното“… А нагоре-то беше приятно – леко и с ненатрапчив наклон, а след като започнаха да се редят и крайпътно сини сливи и джанки, съвсем забравих за умората и спирачките. Още повече при Перуника минах и покарай едни от най-южните скали с трапецовидни ниши
В 12:30 бях на разклона за Попско, де факто най-високата точка и от тук имах само спускане към Ивайловград. Щях да пристигна рано в града. И затова когато стигнах разклона за Плевун реших да сляза на долу, да разгледам селото, а после по черният път на картата да сляза и до село Меден бук. Спускането от главния път към Плевун беше бързо и в 14:00 бях в центъра на селото. Жега, тишина, няма жива душа или нещо отворено. Честно казано леко се разочаровах. Седнах на мегдана и отворих консерва за обяд.
Според OpenStreetMaps картата ми черният път към Меден бук почваше от Железари и се спуснах по тесния стар асфалт към него. Железари изглеждаше почти изоставено село, а може би заради жегата всички се бяха изпокрили. Нямаше кой да попитам, но намерих началото на черния път и тръгнах по него. И скоро започнах да съжалявам.
Не става въпрос за тънките гуми на колелото. Машината със Шалбе минаваше отвсякъде, но пътя беше прорязан от дълбоки и затлачени дерета, остри камъни и шубраци. Бутах по-голяма част от времето докато не се събрах с пътя от Кондово. Ако решите да покарате по черно към Меандрите на Бяла река, определено тръгнете от Кондово. Макар и неподходящо за колело с дисаги и аз все пак останах доволен. Гледката към Бяла река е зашеметяваща.
10-те километра между Железари и Меден бук ми отнеха два часа и половина и малко преди 6 вечерта стигнах брода на Бяла река. Точно така. Черния път няма мост или поне аз не излязох на такъв. Реката трябва да се преджапа и това е възможно само когато нивото е ниско и не е валяло. Бистра, студена и приятна, в най-дълбоката си част стига малко под коляното.
Закъснявах много. Изобщо не предполагах, че повечето време ще бутам. Спрях в центъра на Меден бук с надеждата да изпия една бира след изморителния ден. Но отново магазина бе затворен. Двете деца които играеха на пътя казаха, че най-вероятно ще го отворят, но към 20:00… Все още имах около 25 км до Ивайловград. Исках да пренощувам на място с ток и интернет, за да се свържа с Couchsurfing хоста ми в Одрин. Проверих за места за нощувка в селата преди града, но цените бяха космически. Не се отказах да стигна до Ивайловград, но започваше да се смрачава, а аз подминах Долно Луково, Мандрица и Одринци. На хълма преди Белополяне имаше чешма, а малко след това хубави поляни. Вече ставаше тъмно и отбих и опънах палатката. След 13 часа в жегата имах нужда от сън и бързо заспах…
