Водопад Под Камико
Почти всички, включително и аз, когато слезем на Гара Бов се насочваме към Вазовата пътека и водопада Скакля. Но последният път, на гарата се разговорих с група туристи и те горещо ми препоръчаха да посетя водопада Под Камико между гара и село Бов. Намиращ се на десният бряг на река
Алеко – Академика – Железница
Лично за мен най-красивият маршрут в районът на Алеко е пътеката към станция Академика. От плаца пред хижата се потегля по асфалтова алея към писта „Витошко Лале“. Скоро след пресичането на пистата се навлиза във красива смърчова гора. След около 100 м е разклонът за станция Академика. Пътеката за нея
Перките на Зирос и руините на Етия
Скалия е уникално място. Вятъра и водата са превърнали платото в приказно място на кули и дворци от варовик. Дори по утъпканата пътека трябва да гледаш в краката си.Бавно и славно започнах да слизам към платото на Зирос. Тук също има вятърни мелници, но не чак толкова много и голями
Като Закрос – пещерата Пелекита и каньона на мъртвите
Денят с най-хубавият изгрев (все пак бях на източната част на острова) дойде. А в края на деня се оказа и с най-красивият залез. Но за него накрая. Първо изгрева над Либийско море. Тръгнах рано покрай брега. Вървенето е приятно, но бавно заради острите камъни и кари. А както забелязах,
Кабул, Мальовица и Зелени рид
Интересните неща се случват случайно. Докато снимах на Витоша ми се обадиха за двудневна разходка на Рила. Нямах планове затова веднага се съгласих. Но нямах и време и за екипиране, беше вече 17:00. Затова слязох в Бистрица и към фотоапарата и дъждобрана добавих 2 чифта чорапи, четка и паста за
Копитото – Кикиш – Алеко – Бистрица
Отдавна не бях ходил на Витоша извън маршрута на Sofia Green Tour, затова и реших здравата да походя из планината, комбинирайки, няколко пътеки, които исках отдавна да посетя с любими такива.Стартова точка бе последната спирка на трамвай 5 в Княжево, а първата пътека – Кривата до вр. Копитото и бившата
Лакатник
Винаги ми е било мъка да хвана влака за Лакатник в 7,20… Лошото е, че следващия е в 10,10… Който и да се хване обаче, за да се обикят лакатнишките скали не е необходимо много време. От гарата продължаваме по линията, към автогарата и прелеза. От тук тръгват и пристигат
Лакатишка Рила
Има един любим маршрут от Говедарци към Вада и Езерата. Различен от асфалтовия път. Особено ако сте с група, ще им спечелите сърцата с гледките към Рила и върховете и. Пътя ни започва от Говедарци, малко преди къмпинга в дясно се отделя път към мост над Черни Искър. Пресичаме ги
Изкачване на вр.Вихрен по Джамджиевия ръб
Определено това е най-красивият път за изкачване на вр.Вихрен. За да достигнете началото на Ръбът трябва да минете по пътеката от х.Вихрен към Голям Казан. Началото на маршрута е логично и не може да се обърка. То е и най-трудно. Представлява скална група с катерачна трудност до II категория. Скалите
хижа Плевен – вр. Ботев
Една от най-красивите пътеки в България. За да стигнете до хижа Плевен първо трябва да отидете до водохващането на река Лява Видима (4 км от ВЕЦ „Видима“ по асфалтен път). До хижата се стига по две пътеки – лятна и зимна, като лично аз бих ви препоръчал зимната (не е
хижа „Тъжа“, Триглав, Кадемлийското пръскало
На това място отивам за втори път и все така ме очарова. Хижата се стопанисва от русенското дружество „Приста“. Около 50 човека участвахме в поход до „Тъжа“ и околността. Всеки имаше възможност да се разходи където иска в единия от дните. Изкачихме връх Голям Кадемлия /или Триглав/, който е висок
Котешкият рид
Започва от вр.Бански Суходол. Не съм го минавал, но по думите на хора, които са ходили там е определено по-труден от Джамджиевия ръб. Екипировка за осигуряване е добра идея.