| София – Балша – Опицвет – София
| Продължителност: | Еднодневна екскурзия |
|---|---|
| Преход: | 65.15 км |
| Денивелация: | 603 м |
| Начало: | София (Запад) |
| Край: | София (Запад) |
| Трудност: | |
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
Западен парк, Люлин, Обеля, Бели дунавСтана ми традиция да карам на Тодоровден и отново маршрута бе към Балша. Излязох през Надежда и след моста на Ломско шосе завих към Мрамор. Отдавна не бях минавал от тук и имах резерви заради Северната тангента. Но се оказа, че с малък приятен мост, бързо минах над Околовръсното и бързо стигнах Мрамор. Като за празника навсякъде имаше сергии и разговор малко по-късно с отиващи да празнуват потвърди – днес конните надбягвания бяха в Мрамор. Но за да ги гледам, трябваше да чакам час-два. Предпочетох да карам нататък и продължих към Доброславци (снимайки манастира попътно). В Балша посетих за снимки старата черква, но огражденията около нея бяха заключени, в действащата църква имаше служба, а на поляната двама чичаци поддържаха огъня под големият казан с курбана. Слязох до кафенето в центъра и пих кафе в градинката, а околните дървета се оказаха пълни с шарени пойни птички.
Продължих към кариерата и Драговищица и тук се зачудих накъде. Беше рано да се връщам в къщи. Бях изпуснал надбягването в Мрамор, до Шияковският манастир не ми се ходеше… Избрах да тръгна към Градец и Белидие хан. Пътя като за почивен ден беше доста натоварен. Все пак беше спокойно каране, единствено малко притеснителен беше завоя със знак за концентрация на ПТП малко след Градец. За съжаление на Белидие хан, ако искаш да седнеш и починеш, трябва да слезеш до хижа Люляка. А по този тесен, лош и крив път не ми се караше. Затова слязох по чудният път към Богьовци, а от там продължих към Опицвет. Само веднъж съм намирал тайният неизползван път между Богьовци и Безден. Някой ден ще отида и ще накича табели.
От разклона за Опицвет тръгнах да се връщам през Петърч и Костинброд. Докато карах към Петърч, бре един път бяла странна купчинка, бре втора и на третата спрях.
Черупки на речни раци… Стотици във всяка купчинка. Някакси съм убеден, че раците са защитени за лов в такива количества, а купчинките продължаваха покрай целия път. В Петърч най-накрая седнах да пия една бира, а колеги колоездачи минаваха в двете посоки. От Костинброд завих в ляво през Волуяк и излязох на Божуришкият път при мотел Юбим. Изпсувах новото кръгово с мост на Околовръстното, което е невъзможно за велосипедисти и предпочетох да бутам по пешеходните пътеки и си влязох в Люлин… Открих сезона с лежерни 65 км, но д-то си болеше забравило формата на седалката…
