Според мен това е една от най-красивите пътеки в България, а за щастие не е и много пренаселена.
До Бай Кръстьо се достига със седалков лифт Драгалевци-Голи връх или с автобус 66. Потегля се по асфалтова алея, подминава се малко заведение и след преодоляване на мъчителен и досаден къс наклон се излиза на шосето за Алеко при опесъчителната база. Точно в дъното на завоят се отбива пътека, която веднага се разклонява. Лявото разклонение води към Алеко, а дясното (пада се леко нагоре) – към Комините. Знак за лавинна опасност напомня, че тази пътека не трябва да се преминава зимно време. След като се пресече трасето на горната отсечка от лифта се продължава през букова гора. Пътеката се движи сравнително хоризонтално докато не достигне смърчово дърво с издълбано сърце на него. Тук прави завой на ляво и започва да се изкачва леко по каменист склон. Излиза се на малка каменна река и се разкрива първата пленителна гледка. Няма да я описвам, за да е изненада. След това се продължава (на места пътеката се по разрушила и трябва да внимавате) и се достига до Комините. Те представляват 3 скални групи с максимална височина около 70 метра. Здравата андезитна скала предлага отлични катерачни възможности и затова по нея са прокарани много маршрути с различна категория на трудност. По тях са направили първите си стъпки и не малко от софийските катерачи.
Пътеката започва да се изкачва по големият улей покрай скалите и постепенно излиза над тях. Гледката отдавна е станала очарователна, но на всеки вертикален метър ви очакват нови изненади – ту някоя причудлива форма на скалите, ту нов поглед към великолепната смесена гора в ляво, ту страхотна панорама към София. След няколко серпентини през бодливи хвойни и 10-на мин. през треви се достига разклон. На право се продължава за Платото а на дясно – за заслон Кикиш. Ако се спазва описваният тук маршрут се завива на дясно! Пресича се горната част на улей „Орлово гнездо“. Тук дълго време се задържа фирнова преспа, която трябва да се заобиколи от горната й страна, а не да се пресича (има не един нещастен случай със хора избрали пресичането)! След като се мине улеят се върви по стръмният му склон непосредствено под скалите. Над тях в по-тихи дни могат да се видят и реещи се орли, което е напълно в съответствие с името на местността. След като излезе от улея пътеката започва постепенно да слиза по склона на вр.Камен дел. При това слизане многократно се пресичат каменни реки, малки горички от брези, трепетлики и смърч, полянки покрити с ухаен здравец. Тази местност е толкова очарователна, че човек, който я е видял, надали някога ще я забрави. Ако минавате през пътеката година след година може да наблюдавате и как гората си „завзема“ територии от мъртвата скала и се разраства… Наклонът постепенно намалява и се излиза на голяма поляна, където се засича пътеката от Бай Кръстьо към засл. Кикиш. По нея до заслона е около 20 мин. Пътеката (по-скоро алея) продължава към хижа Камен дел и от там към Златните мостовe или Боянски водопад, през хижа Момина скала.
Малко ъпдейт от тази година. Пътеката е доста обрасла. Не мисля че е подходяща за деца.