До Боянския водопад, Боянско езеро и Драгалевският манастир

| София (кв. Бояна) – Боянски водопад – Боянско езеро – Драгалевски манастир

Маркировката започва от площада в кв. Бояна до който има спирка на автобус 64, от ресторант Боянско ханче. Насочва се диагонално по ул. Белите брези и се продължава на ъгъла на Боянска църква по ул. Поп Евстати Витошки стръмно нагоре. Но ако искате да разгледате Боянската църква вместо по ул. Белите брези се насочете по дясната улица Брезовица и след това в ляво по ул. Боянско езеро. След църквата можете да излезете на ул. Поп Евстати Витошки в края на която започва изкачване по стълби завивайки на ляво по улиците Младост (с последна спирка на автобус 107), Живата вода или Сговорна дружина. След кратко изкачване по стълби се излиза на павиран път, които се пресича покрай арка, отбелязваща границата на Природен парк Витоша и се навлиза в рядка борова гора. Почти веднага пътека се отделя на изток (ляво), а маркираният път се насочва в югоизточна посока. След 50 м. се достига разклон с табели „Боянски водопад – стръмно изкачване 1ч“ за на дясно и „Боянски водопад – леко изкачване 1,3ч“, „х. Момина скала“, „х. Камен дел“ направо/ляво. Пътеката Боянски водопад – стръмно изкачване се движи в близост до Боянска река и на места се вижда синя маркировка. Да, малко по-стръмна е, но много по-забавна от скучната и по-дълга маркирана пътека.
Когато след час стигнете до водопад, и си починете добре, е време да излезете за 400 м на главната пътека Бояна – х. Момина скала. От тук х. Момина скала не е много далеч и е алтернатива за разходка към /от Златните мостове. Ние започваме спускане посока Бояна, подминаваме разклона за х. Есперанто и навлизаме в единственото тисово находище на Витоша, от което са се запазили едва стотина екземпляра. Скоро се излиза на панорамната Борова скала с гледка към западната част на София и Софийското поле, както и към долината на Боянска река и хотела и телевизионната кула на вр. Копитото.
Продължава се по маркирания път направо и след изкачване със серпантини се достига разклон – м. Сухи връх. Напред и на дясно по ясно изразена пътека направо се продължава за Боянското езеро (1,9 км). Езерото пролет и лято се чува много преди да се види. Малкото блато има очудващо голяма колекция жаби. Изкуствено заградено за да събира водата е оформено, но отдавна оставено да се заблатява. Жалко, при положение, че под водата някъде е извора Римска глава – от който е тръгвал водопровода към антична Сердика. Сега също малко под езерото се хваща вода и слиза към Бояна. Пътеката покрай това водохващане също е много приятна за слизане и отнема около 30 минути да стигнете града.
Заобикаляме езерото по северният ръб (не може да бъде обиколено цялото) и излизаме на широко и обзорно място с гледка към него. Макар доста почиващи да използват мястото за пикник и има „огнище“, то е направено не от Паркова Дирекция, а от ентусиат и е хубаво просто да изчезне, вместо да се добавят табели за забраната за палене на огън. От тук има леко изкачване до приятно панорамно място с пейки, също подходящо за пикник. След пейките към Драгалевският манастир е приятно спускане по широка и сравнително равна алея подходяща всеки един сезон.

Трак

България водопади Домино Еднодневна екскурзия Искър Тур Маркирани и излетни маршрути Хайк и пешеходни маршрути