Дойде време да „преслушаме“ и скалите на Дъждовница. Но тъй като имах курсове с Мечти и Отбори, Алекс, Краси и Мира тръгнаха в сряда вечер, а аз трябваше да тръгна с автобуса в четвъртък вечер. Още преди да тръгна, започнах да получавам интересни съобщения от групата в Родопите. Без да сме археолози, Краси и екипа направи доста интересни открития по време на снимките на филма. А за откритото на Дъждовница… скоро ще се чуе и то как… Материал за книга на един нов Фон Диникен. Когато се разбере повече и получа разрешение, веднага ще пусна снимки.
На нишите Алекс се бе пуснал и отбелязал плочковидни камъни в някои от тях с размер по-голям от входният размер на самите ниши. Нищо на чорчик, и нищо разместено!!! Странно, ако е било хвърляно и още по-странно, ако е било поставяно.
Пристигнах към 20:30 в Кърджали, другите ме взеха и тръгнахме към Фотиново и скалните костенурки. Както и друг път търсейки нещо в тъмното и сега се повъртяхме и накрая без да намерим това което търсихме направихме лагер на невероятно добро място край река Върбица. На сутринта Краси и Алекс по изгрев се измъкнаха и тръгнаха да снимат „костенурките“, а аз се наспах на чистия въздух. Тъкмо станах и те се върнаха носейки и кафе. Оказа се, че на няколко стотин метра от нас е природната забележителност Крокодила, която отидохме да видим с Мира. Наистина си заслужава името.
На връщане от Крокодила, все пак видях костенурка, но истинска и интересна скална гъба. След като събрахме лагера, се отправихме към следващото място – Орлови скали край Ардино. От града до скалите води тесен, но ново асфалтиран хубав път. Пътеката странно и стръмно се изкачва по склона, вместо да върви директно към близките скали. А през две-три дървета има закачени дървени табели със стихове на ардински поети…
Тези скали са странни, като всички досега със ниши. Странни по свое му. На върха на скалата има няколко с липсващи горни части, в долната част на скалата има ниши прекалено ниско – нещо което дори на „препълнената“ Кован кая няма. Тук ясно различими са специалните улеи – „вежди“ на някои от нишите. Освен да пазят от стичащата се вода, няма друго съвременно логично обяснение за тях.
Скоро към нас се присъединиха група местни деца, които често идвали тук и се катерят по скалите. И да се качиш отгоре се оказа доста лесно. Отгоре снимах „разрез“ на нишите на счупените, и интересен „кладенец“ на върха на скалата. От долу вдигнаха дрона, но доближавайки ги, той буквално се срина в свободно падане. За щастие нямаше щети освен част от перките, които Алекс смени и вдигна наново в другият край на скалите. И отново доближавайки се до тях моторчетата изреваха в опит да загребят повече въздух, но напразно… И този път щетите бяха само в перките. Но вече резервните части се изчерпваха…
След тези снимки, групата ни тръгна към София. За мое съжаление този път не можах да се включа пълноценно, а и изпуснах доста интересни моменти, но какво да се прави…
