Преброй ги, ако можеш… Светлина и Култ Exp. 9

Има причина толкова често да се отбиваме до Ночево. Повечето хора знаят Пармъккая, други шарпаната и нишите над нея, трети познават Чакала. Но след няколко разходки и едно губене, с изчисленията, че тръгвайки по реката ще излезем на Ангел Войвода, решихме, че е време да разгледаме по-обстойно. Този път с нас дойде и Деница (от Пожелай ми и вече участник в няколко мои велоприключения). Та, тръгнахме в ранни зори, 5 човека с 3 коли – Аз при Краси, Дени при Алекс и Виктор сам. Уж трябваше да сме с две коли, но операторите бяха взели толкова техника, че нямаше място за личен багаж. А и очаквахме Мира привечер.
Първа цел беше Пармъккая. Изходен пункт е Еминчауш махала, която се води към Паничково (от другата страна на главният път), но по пътя за Ночево. Пармък на турски е пръст, пръст сочещ на юг-югозапад, някъде към Жълт камък или Мурга. Когато някой дойде в района да разглежда скалните ниши или отива на Пармъккая, но не и до Ночево или директно отива към Ночево, подминавайки скалата до Еминчауш махала. А за нас беше добра идея да отидем заедно до там, защото маркирахме една от не чак толкова разпространените ниши с вежда на лесно достъпно място.

За тези ниши най-разпространената теория е, че това е правено за да спира водата стичаща се по скалата, а и на снимката се вижда, че на тази ниша натека отдолу е най-малък. Ако намериме време, ще отидем там и ще направим експеримент с вода.
След разходката и снимките на Пармъккая се насочихме към Ночево и дерето след шарапаната. Искахме да стигнем до скалата, където преди време с Алекс правихме опит за снимки с дрон, но техниката отказа. Нагоре по дерето от дясната страна започнаха да се редуват скали с ниши и малки пещерички, една от които във форма на Утроба. Аз маркирах три, а Алекс още няколко. На всички направихме снимки с идеята да започнем подробна карта със снимки и брой ниши. Ночево като култов комплекс се оказа огромно и по брой ниши, спокойно може да се конкурира с Кован кая и Глухите камъни.

Намерихме и една до друга много добри примери за как са издълбавани нишите. С идеята да се спуснем и снимаме отблизо резките оставени от длетата се отправихме към главният път, където щеше да пристигне Мира с автобус.
Добре огледахме къде може да си направим къмпинга, но нито една поляна в района на Ночево не ни се хареса. Затова взехме Мира и се отправихме към добре познатото място до Ненково. Някой обаче спомена айран и бира и попътно спряхме на заведенията до Жълт камък. Много мили хора се оказаха там.
На другият ден преди да се върнем на Ночево да снимаме, решихме да проверим и нишите на Безводно. Пътя покрай язовир Безводно е зашеметяващ. Дори с автомобил имаш чувството, че пътуваш с часове към безкрайно отдалечено и усамотено място. И наистина селото е такова. Огромен орех с дебела сянка и чешма със студена вода чакат пътника на центъра на селото. Разбрахме, че до нишите от селото е малко дълго и трудно за стигане и се отказахме от ходене до тях.


Така че, отново се върнахме на Ночево и пуснах две “компромисни” въжета за да се снимат Алекс и Краси. Краси скоро потегли за София и аз се спуснах да помагам на Алекс. Приключихме и тъкмо да развържа първият възел започна да вали като из ведро. Свряхме се под скалата и зачакахме да спре. Но колкото повече валеше, толкова повече водата се стичаше по наклоненате скала и капеше по-близо до нас. Хубаво, че не продължи дълго.

Вечерта решихме да сме близо до скалите на Женда за да правим таймлапс кадри. На билото към крепоста до където стигнахме с колите беше ветровито, а единствената вода още по пътя (и оказа се, с доста съмнително качество). Аз бях само с хамака и реших, че по добре да направя заслон под някоя скала. Стана чудно.

Из България Родопи