Отдавна Краси искаше да отидем отново до Родопите и да заснемем липсващи парчета от пъзела, който той и Алекс сглабят с филма по проекта Светлина и култ. На няколко срещи на по бира се нахвърляха места, но свободните ни дни бяха ограничени. Уж да тръгнем рано, но чак към обяд се изнесохме от София. И когато вече навлизахме в Област Кърджали бе малко след 4 часа…
Едно от нещата които искахме да видим бе падналият камък на Ночево, но идеята да снимаме скалата до Безводно, до която предишен път не можахме да стигнем надделя. И бързо се спуснахме кък Боровица. След кратък инструктаж от охраната на язовирната стена и със заредени GPS координати за началото на пътеката продължихме. Началото на пътеката за Сиври кая е доста разпознаваемо – последният голям завой, където пътя напуска язовира и се насочва право към Безводно. Обяснението на охраната, че по пътеката трябва да ходим 20-30 минути се оказаха са само да видим къде е скалата – високо на другият бряг на реката.
Пътеката се спусна до красива поляна срещу скалата с чешма и заслон. Встрани от пътеката личи старо гробище. Тук някъде е била махалата Ракадере. Под поляната има сечище което се заобикаля по трудно проследима пътека, но от време на време има закачени парцалчета по дърветата. След като преджапахме реката, се подведохме, че тази “маркировка” ще ни отведе до скалата и тръгнахме по нея. Но скоро я изгубихме отдалечавайки се от Сиври кая посока изток. Затова напуснахме козарската пътека и атакувахме направо.
И след два часа катерене стигнахме. Отблизо скалата е красива и внушителна. Повечето ниши са от западната страна. По скоро по-новите, а от изток има няколко по-стари и леко обезличени.
Започнахме да снимаме със залязващото слънце зад нас и веднага видяхме това, което осмисли цялото катерене по сипеите. И тук имаше скални халки на скалата, както на Шан кая. Отново с надвес, нишите и тук бяха трудно достъпни при спускане от върха на скалата. Затова за да се задържи в близост до скалата човек, трябва да се прилепи някак.
Вече беше тъмно, когато събрахме багажа. Огледах да видя за парцалчетата, евентуално да се спуснем по някаква пътека, но пътека не се виждаше. Може и да има, но бе прекалено тъмно. Затова тръгнахме право надолу по сипея под скалата. И за по-малко от 40 минути бяхме на реката. Намерихме брода, по които бяхме пресекли на идване и бързо се качихме до поляната с чешмата и заслона, където починахме малко и снимах нощното небе.
Въпреки помоща на Краси, още много трябва да експериментирам и пробвам, преди да почна да правя хубави нощни снимки.
С малко налучкване в тъмното накрая се върнахме до колата. На язовирната стена, притеснения пазач, каза, че е размахвал фенера за да видим посоката в тъмното, но явно е било, докато сме били от другата страна на хълма. Бяхме гладни, а и мислехме да спим в близост до Ардино, затова покрай яз. Кърджали се насочихме към града. Къде точно спряхме да спим разбрах на сутринта, защото още по пътя заспах в колата и само слязох за да се намъкна в палатката някъде към 2.00. Все пак се оказа дълъг и изпълнен с приключения ден.
