От както се включих в проекта Светлина и култ, скалите до село Дъждовница са ми в листа за спускане. Да не говорим, че след като се намериха онези петроглифи, всеки път като се виждахме с Алекс и Краси подпитвах кога ще ходим на там. И този ден дойде.
Нормалните хора тръгват към планината в петък, ние като по работа в понеделник. Но и за работа бяхме тръгнали. Първата и основна спирка за деня беше общината в Момчилград, където се срещнахме с Мехмед – художник и каменоделец, който работи там. Мехмед е направил каменните корита на Дамбалъ. С него живот и здраве ще пробваме нещо покрай нишите. Привечер се отправихме към Дъждовница и опънахме палатки край пътя под скалите.
На другият ден се насочихме с колите към Костино, където ги оставихме и тръгнахме към скалите пеша. Пътеката е трудно проследима, сипеите, липсата на вода и нападалите дървета правя ходенето там трудно. Целта ни бяха нишите в които имаше плоски камъни забелязани не ведъж от членовете на екипа.
Пуснахме се с Алекс, поснимахме и докато разекипирахме, останалите тръгнаха към петрогрифите да снимат и снемат отпечатък. Скоро бяхме при тях, поснимахме и ние и свършили водата тръгнахме да се връщаме към колите.
На третият ден преди да се приберем минахме и през Орлови склали до с. Сърница, Хасковски Минерални бани. Снимахме дървената иманярска стълба и някои детайли. Качих се и на скалата над крепоста по лентата висяща в процепа и пуснах осигурително въже и другите ме последваха. Гледката от горе е много красива и си заслужаваше. А по обратния път и полята със слънчогледи.
