Сутринта ни показа колко магнетично и красиво е мястото, където нощувахме. От хълмът където се намира крепоста Асар кая над Женда се открива неописуема гледка към махала Небеска и Комунига в далечината на север и Безводно и долината на река Боровица на юг…
Станахме в 5:00 за да отидем до скалите между крепоста и река Боровица, където има сравнително ниско ниши в които да сложим GoPro. Искахме да снимаме изгрева от переспективата на нишите. Носехме си сгъваемата стълба и бързо си избрахме подходяща ниша. За съжаление беше пълна с камъни (подобно на нишите до Дъждовница) и трябваше да ги изчистим. Това отне време и слънцето изгря. Изпуснахме момента.
Щяхме да я сложим вечерта за да снимаме звездите, но дотогава… Отправихме се към Сърница до Ангел Войвода и Минерални бани за да разгледаме Орлови скали. От Сърница към скалите води добре поддържан черен път достъпен с кола. С автомобилите се придвижихме до 100 метра от скалите. Мястото е обозначено с много табели, а около скалите има изграден заслон, чешма и място за игра на децата. На скалите пред заслона е имало крепост, а нишите са на скалите юго-източно. Добре скрити в избуялата растителност скалите със ниши са няколко.
Първото което открихме достигайки скалите с ниши бе дървена стълба от пръти скована и с височина над 4-5 метра. Дървото бе леко изгнило и не направихме сериозен опит да се качим, но разглеждайки наоколо, открих начин и се качих на скалата отгоре с Алекс. Бинго. На метри от мястото, където стояхме имаше няколко недовършени ниши. Много добър пример за различните стадии на изработката им.
А на скалата извисявала се в крепоста има спусната лента за да може да се изкачиш до горе, както и анкери по маршрути за катерене. Но не препоръчвам да се качвате по лентата. Високо е, а сигурноста ѝ – съмнителна.
Вече в ранен следобед тръгнахме обратно към Женда. Отбихме се до махалата Небеска и обиколихме скалите там. Мястото е вълшебно, а една от скалите с ниши с уникален и лесно разпознаваема форма.
След като се върнахме до лагера, Алекс и Виктор отидоха до почистената ниша да сложат камерата за през ноща, а аз се разходих до крепоста и скалната гъба. Крепоста е била разположена на плосък връх, който от две страни е със стръмни отвесни скали. От страната с билото има остатъци камъните изграждали крепостни стени, а по периферията на върха – изсечени обли и кръгли дупки в земята. Когато слязох под отвесните скали видях и самите ниши, а гъбата е на 150-200 метра от върха.
Прибрах се в лагера по-рано от другите и с Деница разпалихме скарата и когато се събрахме започнахме да въртим разни кебапчета. За тази вечер опънах хамака между две дървета и заспах с чудна гледка към светлините на Комунига и Хасково.
На другият ден хората и колите започнаха да се изнасят към София от сутринта. Ние с Алекс останахме да вземем камерата от нишата в ранният следобед, след като слънцето излезе от нея. Докато това стане, решихме да изперем въжетата в Боровица, както и в тази жега да се цопнем и ние. Прохладната вода ни освежи, но раменете ни изгоряха за има-няма час плажуване. Привечер се върнахме за камерата (кадрите са включени в новият трейлър), а аз си харесах една скала за снимка.
