Бях си предвидил уикенда да се разходя до Лакатник, но рано сутринта Краси звънна с въпроса – Искаш ли да се разходим до Ночево за един ден? Миналият път само с Алекс, бая се повъртяхме, но бях сигурен, че не можахме да видим много неща, а района е интересен. Затова докато пътуваха с Алекс към нас, аз спретнах раницата. При снимките на “Светлина и култ”, сме намирали паднали скални блокове с ниши на три места – при Пещерата Утроба долу на Боровица, при Арката на Орешари и на Ночево. А целта ни бе да заснемем тези паднали скали с дрона.
Когато пристигнахме в селото, бяхме леко притеснени заради облачното време, което можеше да ни попречи да вдигнем дрона. Тръгнахме към скалите и не след дълго излязохме на шарапаната. Виждал съм много, но тази е много запазена, сложна и детайлна. А малко над нея започнаха и скалите с ниши. Спряхме да снимат с дрона на скалата с Пещерата с нишите.
След това Краси ни показа и “тайната пътечка в скалите”.
Видях в далечината скалите до които ходихме с Алекс и започнах да осъзнавам колко голямо е това място. Един след друг се показваха скали с ниши, включително и голяма група от другата страна на дерето, а в далечината се виждаше дори и село Ангел Войвода, където също нишите са много и интересни. Това място тук, бе огромно и пълно с артефакти, беше като Белинташ… но много по интересно.
Накрая намерихме скалата с падналите ниши. Интересното е, че така е паднала, че нишите са наобратно. Явно скалният къс бая се е потъркалял.
Поснимахме и времето почва да напредва, затова тръгнахме обратно към колата. Малко след като тръгнахме се обърнах за последен поглед и забелязах старанна права форма на една скала покрай която бяхме минали. Върнах се и намерихме още един паднал камък с ниши на него. Тези бяха интересни с две неща – първо – повечето бяха в различен стадии на довършване и второ – за първи път виждахме, че някой е правил измервания на нишите.
Слънцето скоро щеше да залезе и тръгнахме обратно към София. Не остана време да минем през другите места с паднали скали с ниши. Малко преди да излезем на пътя Асеновград – Черноочене пред нас се разкри Тракийската низина с мъгла пълзяща по нея.
На връщане Краси искаше да мине да снима поляна с кокичета не далеч от Хасково, затова и трънахме към града. Вече стана тъмна и нямаше шанс да намерим поляната, но за сметка на това открихме много яко място за пикник и евентуално къмпинг в съседно на Хасково село.
