На последната среща с Краси и Алекс относно новите снимки по проекта Светлина и Култ, набелязахме няколко неща. Първо, имахме разрешение да свалим белият камък от нишата до Ненково, покрай който започна моето участие в проекта. Второ, Краси искаше да направим експеримента с въжета и колове да видим, колко е лесно/трудно да се достигнат нишите. Алекс искаше да проверим скални халки, подобни на тези на Шан кая, но на друга скала до Морянци. Това правеше много задачки за кратък период от време. Когато дойде време за тръгване, с Алекс бяхме първа писта и още в четвъртък сутринта взехме Мира и потеглихме. Повечето хора, щяха да дойдат в петък вечер, така че се насочихме към Морянци да проверим халките. Пристигнахме по обяд и повечето ентусиазъм беше изпарен от горещината, затова предпочетохме да влезем в реката, вместо да катерим. Разгледах скалата внимателно и видях, че ще е невъзможно да се изкачим директно. Скалата е близо до пътя и при изграждането му са са взривявали части от нея, което я правеше опасна с множество нестабилни парчета. Към пет решихме, че е достатъчно прохладно да се пробваме да достигнем малка пещера, от която Алекс смяташе, че излиза галерия в близост до халките. С 2-3 клина, изкачих до пещерата… която се оказа просто голяма ниша. С гладки и заоблени стени, без едничко местенце през което да си осигуря рапела обратно надолу. Супер. Трябваше да откатеря 5-6 метра, от 15-те метра отвес.
Първият опит да стигнем до халките се оказа неуспешен, така че, се качихме най-отгоре за да пуснем рапел. Носехме 30 м. статично въже и 60 м. динамично (другите въжета останаха в колата). Дори мислех да използвам само 30-метровото, но горе ни очакваше изненада – след ръба на 5 м надолу имаше широка три метрова козирка. И когато пуснахме статичното въже след врорият ръб, то дори не стигна половината от отвеса. Добре… може и по зле да е. Използвах статичното важе за да си направя опори за динамичното, вместо да преекипирам и забивам клинове и да редуцирам елонгацията. Сложих един протектор на вторият ръб и тръгнах надолу. За съжаление халките се оказаха близо под ръба и на около два метра в дълбочина. Невъзможно за пандюл. Понеже екипирах, не снимах с GoPro-то на каската, затова се върнах горе и се пуснах пак. Алекс беше прав -халките бяха същите, като на Шан кая – направени от човешка ръка.
Докато чаках Алекс да разекипира горе, проверих малък черен път и намерих заслон с малса, пейки и дори кладенче. И перфектното място за хамака ми през нощта…