Ноща в хамака беше добра, дори валейки. Останалите щяха да пристигнат чак вечерта, така че, отидохме до Сладкодум и Шан кая да потърсим част от камера, което бяхме загубили последният път. Без багаж до скалата е просто приятна разходка. За съжаление нищо не намерихме. И тръгнахме към Ненково. По пътя се отбихме до Перперикон и Кърджали и привечер пристигнахме на мястото ни. Защото предишният ден имахме въжено-възлови-рапелни проблеми, решихме да си направим малка тренировка на една малка скала и вързах остановка. Изпробвахме как се минава възел, няколко различни дивайса за спускане и осигуряване и преди да стъмни съвсем опънахме лагера. Останалите пристигнаха към полунощ.
На следващият ден сложихме всички въжета и кабинери в раниците и 8 човека тръгнахме към скалата с белият камък в нишата. Плана беше да извадим белият камък, така че, си бях приготвил два чука, трион, ножовка и бургии. На двата анкера направих комбинация за две въжета, но използвахме само едното като се сменяхме да режем камъка.
Успяхме да го отделим от стените на нишата, но неможахме да го извадим. Парчето се оказа прекалено тежко. И под камъка открихме интересни кости и черепи… Не човешки, но все пак. В един момент Краси изпусна още някаква част от камерата с която снимаше. Алекс, който снимаше с дрона от въздуха, няколко пъти изгуби контрол над него… Явно духовете около скалата бяха ядосани. Намерих в раницата ми молитвени флагчета, които приятел ми донесе от Непал и ги развях. Дали беше достатъчно. Щяхме скоро да разберем.
На следващият ден само аз, Алекс, Краси и Маргото се качихме да извадим камъка. Отново две въжета + още едно за раницата и започнахме пак да снимаме.
Дори за двама човека беше трудно да напъхаме камъка в раницата.
Какво намерихме, ще видите във филма :), няма да издавам, следете страницата на проекта.
В неделя всички освен Алекс и аз тръгнаха обратно за София. Ние двамата отидохме обратно към Кърджали и язовир Студен кладенец за през нощта, за да сме близо до други скали в понеделник. Приключихме с този район засега. Благодаря на Маргото за снимките.
