МАГИЧЕСКАТА СВЕТЛИНА

Това е четиригодишен проект на екипа на Светлина и култ, който е публикуван в National geographic България през месец юли 2021г. и от който аз също съм част. Научете повече и вижте къде може да видите фотографиите на фосфоресциращи пещерни образувания заснети в пещерите в България.

Фото Изложба “Магическата светлина”

Магическата светлина на пещерните минерали

Мракът в една отдалечена галерия от втория етаж на Рушовата пещера до с. Градежница, Тетевенско, е непрогледен. Завесата, която очите не могат да пробият, кара останалите сетива да се изострят. Слухът събира звуците на стотиците падащи наоколо водни капки и се опитва да помогне на съзнанието да се адаптира към усещането за безкрайна пустота. Размислите ми по повод тъмнината се прекъсват от глас, който казва “Аз съм готов с фотоапарата”. Някъде встрани, друг глас отговаря, че също е в готовност. Потвържденията, стигнали до мен, означават, че всички сме по местата си и можем да започнем. Затварям очите си и натискам копчето. В този момент, ярка светлина прорязва тъмнината и това се усеща дори под стиснатите клепачи. Блясъкът на фотографската светкавица е мимолетен, но след него се случва нещо, което трудно може да бъде описано с думи. Картината, която се открива пред наново отворените ми очи е по-скоро приказна, отколкото реална. Мракът продължава да доминира в пещерната галерия, но сега на различни места в пространството се виждат изящни скални образувания, които светят със собствена мека светлина. Зеленикавото им сияние не е силно, но е напълно достатъчно, за да се различат силуетите на фотографски статив и колегите ми край него. Магията не трае дълго, след две-три секунди светлината на камъка бавно угасва и тъмнината отново изпълва всичко наоколо…

Явлението, което снимаме, се нарича фотолуминесценция и е свързано със способността на някои подземни минерали да излъчват светлина, след като бъдат облъчени с високоенергийни светлинни източници. Цветът на луминесценцията зависи от химичния състав на пещерното образувание и от спектъра на възбуждащата светлина.
Опитите за заснемане на “магическото сияние” започнаха по време на ученическите ми години в Средното специално училище по полиграфия и фотография, период, в който бях и много активен пещерняк от клуб “Еделвайс”. Тогава приятел ми беше споменал, че някои образувания могат да “светят” и естествено, аз се опитах да уловя тайнствената светлина на цветен диапозитив. Неудовлетворителните резултати, свързани с ограничените параметри на фотографския филм, явно се бяха запечатали някъде дълбоко в съзнанието ми, защото години по-късно, когато цифровата технология разшири възможностите на медията, реших да опитам отново.
В снимачната група се събрахме приятели и съмишленици: двама филмови оператори – аз и Алекс Самунджи, както и Оги Стоянов, изкуствовед. Ние тримата не за първи път работим като екип в екстремна среда, заедно сме снимали по скалите с трапецовидни ниши в Източните Родопи, както и в пещерите с петроглифи край село Церевец.
В процеса на работата по проекта за пещерната луминесценция, разработихме метод, чрез който в една и съща фотография може да се виждат луминесциращи образувания, съчетани с реално осветени участъци. Това дава възможност в композицията да бъдат включени и скални форми, които не притежават свойства да излъчват светлина, но сами по себе си са достатъчно красиви, за да бъдат част от заснетото изображение.

Екипът ни използва предимството на пълната тъмнина и мощна фотографска светкавица, за да може в рамките на една дълга експозиция да бъде предизвикано „светенето“ на всички луминесциращи образувания пред обектива, а отделни части от композицията да се осветят с нормална светлина. В резултат се получава феерично изображение, което показва света на пещерите по невиждан досега начин.
Методът изисква много добра подготовка и координация между всички участници в процеса (при по-сложни пространства, в снимките се включват и допълнителни хора). Един член на групата контролира камерата като използва втори затвор, прикриващ блясъка на светкавицата и отварящ пътя на светлината към сензора на камерата само в момента, когато се появи луминесцентната светлина.
Останалите участници имат задачата да осветяват пространството, но те трябва да са запомнили много точно особеностите на релефа, защото придвижването им, от едно място в кадъра до друго, се извършва в пълна тъмнина. Дори най-малкото невнимание води до започване на работата отначало. Затова в рамките на цял снимачен ден под земята, често си тръгваме само с един успешен кадър…

Опитите за фотографиране на подземната луминесценция в българското пещерно движение са свързани с влиянието от научната дейност на професор Явор Шопов, който понастоящем е и председател на Българската федерация по спелеология.
Интересът на Явор Шопов към „светенето“ на пещерните минерали се появява още в студентските му години, когато случайно прочита статия на тази тема. По това време освен студент в Софийския университет той е и запален спелеолог от пещерен клуб „Искър“, което обяснява желанието му да започне собствени изследвания на явлението в университетската лаборатория.
В резултат младият учен доказва че луминесценцията е следствие на сложен природен процес, свързан с жизнения цикъл на растенията. Продуктите на този кръговрат насищат почвата с органични съединения, които увлечени от дъждовната вода, могат да преминат през скалите, да влязат в подземните кухини и да участват в изграждането пещерните образувания.
С годините проучването се превръща в ново научно направление, в което професор Шопов прави неочаквана връзка между пещерната луминесценция и палеоклимата.
Формирането на пещерните образувания е много бавен процес като възрастта на някои образувания достига стотици хиляди години. Растежът им е свързан с количеството на преминаващата през скалните пукнатини вода. През дъждовните сезони образуванията нарастват по-бързо от периодите, в които времето е сухо. Затова ако бъде направен напречен срез на някой сталактит ще се открият пръстени, подобни на годишните кръгове на дърветата. „Но за разлика от тези при дърветата, видимите с просто око слоеве при пещерните образувания не бележат години, а цели епохи“ – казва Шопов.
Той обаче установява, че ако образец в състояние на луминесценция бъде заснет под микроскоп, може да се видят и отчетат много по-малки времеви периоди. Професорът се гордее с факта, че най-късият период между две точки от записа, който е успял да отчете, е само шест часа! Това е и най-високото постигнато разрешение на палеоклиматичен запис до този момент.
„Пещерните образувания са „архиви“, които носят ценна информация за миналото на планетата – като се започне от палеотемпературите, слънчевото греене, валежите, заледяванията, промените в нивата на морското равнище, растителните популации и палепочвите и се стигне до промените в потоците на космичните лъчи в резултат от избухвания на Свръхнови звезди в миналото – продължава разказа си Явор Шопов. – И за разлика от други подобни методи като изследване на ледникови ядки, взети от полярните области или ядки от тинята на Световния океан, записите в пещерите не се влияят от външни въздействия. Защото например една епоха на затопляне може да разтопи част от вечните ледове и това да доведе до смесване на отложените слоеве. Подобно нещо не би могло да се случи с камъка.“
Методът за възстановяване на информация чрез палеолуминесценция предизвиква световен интерес. Норвежкия геолог професор С-Е. Лауритзен посвещава на откритието специална научна конференция и нарича записите в камъка Shopov’s bands („ивиците на Шопов“), а международният съюз по спелеология (UIS) възлага на българския професор ръководството на програма по „Луминесценция на пещерните минерали“.

След дългия снимачен “ден” в Рушовата пещера, събираме фотографската апаратура.
Челниците върху каските ни са включени и пространството наоколо изглежда различно на светлината им. Магичното сияние вече го няма, но красотата на пещерата не е изчезнала. По краищата на тънките, почти прозрачни тръбички на хилядите цевични сталактити проблясват натежали капки. Върху стените се диплят мокри калцитни завеси, обагрени в ръждиви топли тонове. Няколко метра напред, голям сталактон е свързал пода и тавана на галерията. Още по-напред шуми подземната река. Пътят ни към изхода на пещерата следва нейното течение. Последен поглед назад и поемаме обратно към повърхността. След нас в галерията се възцарява обичайният непрогледен мрак.