Съдържание
Какво е висящ мост
Характерната особеност на висящият мост е, че конструкцията на моста се крепи от стоманени (обикновенно) въжета спускащи се от една и най-вече две кули, които разпределят тежеста му. Това позволява използването на тази конструкция за много дълги мостове, като само се увеличава височината на кулите.
Затова и едни от най-дългите мостове в света са с такава конструкция, като например моста над Дарданелите в съседна Турция с дължина между кулите от 2 километра.
Висящите мостове в България
За разлика от съседна Турция, тук повечето висящи мостове са пешеходни и сравнително къси. Успях да открия едва 3 моста разрешени за автомобили, един от които този към Желен, по който лично съм минавал. Има и едва 7 моста над 100 метра от които 1 над 300 – при с. Лисиците и над 200 м в Кърджали. От тези 7, по един са над Янтра и Марица, останалите са над Арда. Над 50 метра дължина са 35 от включените засега 71 моста, а най-късият е 15 м. Ето и малка таблица с всички тях (засега с много или малко предполагаеми данни):
Макар и по къси, както може да се види на картата (Гугъл Мапс, тъй като все още е работно) мостовете над река Искър са най-много – цели 21 и то в един участък от само 60 км. Как това да не е туристически джакпот. Но има и около 15 други из страната, за които трябва да се потвърди какви са и в какво състояние, тъй като ги откривам само на карти, но не и визуално потвърдени. Плюс 20 вече разрушени моста.
Това, което започна като любопитство към въжените мостове около Лакатник, се превърна в опит за по-подробно картографиране и документиране на всички подобни мостове в България. След като събрах над 70 обекта, сега следващата стъпка е да задълбая още – и технически, и визуално за да може един ден да се представят с интерактивна карта като водопадите, например.
Как продължава проектът
Каква ще е бъдещата работа по проекта?
Първо и най-важно е да намеря най-удачният начин да представя въжените мостове по Искърското дефиле, като привлекателна и интересна фотографска и туристическа дестинация. Да направя още снимки, опиша маршрути и така нататък. За вече бившите, могат да се потърсят стари снимки, скици, т.е. да си е както трябва.
Техническо измерване на мостовете
В зависимост дали ще бъде представено и техническо описание, може би празните колони в таблицата ще трябва да бъдат попълнени с по-точна дължина, разтояние между кулите, тяхната височина и разстояние до водата. Естествено визирам да работя само по тези по Искър, като най-близо и важни за мен, за останалите ще трябва да разчитам на вас.
И ако за дължината им и височината над водата имам 30 метрова рулетка от картирането на пещери, височината на кулите в някои случай ще бъде проблем. При липса на официални данни за височина на кулите, тъй като не разполагам с лазерен уред за това, ще се наложи на места да се изчисляват чрез ъгломер и „простата“ тригонометрична формула
h = d ⋅ tan(θ) + h₀
Където:
- h – височина на кулата
- d – хоризонтално разстояние от наблюдателя до кулата
- θ – ъгъл на наблюдение, измерен с ъгломера
- h₀ – височината на уреда от земята (или височината на очите)
Дори с обикновен транспортир върху триножник, този подход ще бъде особено полезен при мостове с труден достъп, за които няма достоверна информация. А веднъж щом има тази информация, тези „паянтови“ мостове, може да намерят и място в Wikipedia с уважението което заслужават.